Поради връзките си с най-големите престъпници, с които се бе запознавал и сприятелявал по време на многобройните си престои в затвора, той намери ново поприще, с което да подпомага другите и да носи печалби за себе си.
С помощта на жена си той откри единствената агенция за разпределяне на ролите в подземния свят. В крайна сметка, защитаваше се той, и в Холивуд имат агенции за разпределяне на роли, и от там препоръчват на филмовите магнати звезди и второстепенни актьори, защо да няма агенция, която да препоръча подходящ мъж или жена за внимателно планирано престъпление? За последните пет години той изгради своята агенция, като първо включи имената на тези, с които бе лежал в затвора и които сега вече бяха на свобода, след това събра имената на онези, които му бяха препоръчани като обещаващото младо поколение в криминалния свят. Целият този бизнес се ръководеше по телефона. Той си седеше в един малък офис недалече от Бродуей от девет до шест, пушеше, четеше криминалета и чакаше да му се обадят. Жена му, Бет, седеше в един още по-малък офис и плетеше пуловери, които Арт въобще не искаше, но тя непрекъснато му ги натрапваше. Когато им се обадеха, Бет просто прехвърляше с опитни пръсти картотеката и занасяше в офиса на Арт картоните с имената и адресите на мъжете или жените, които отговаряха на нуждите на клиента.
Арт получаваше десет процента от възнаграждението, което даваха за съответната услуга. Тази уговорка задоволяваше и клиентите, и Арт, така че с течение на годините Арт натрупа доста парици, все в брой и не попадна в лапите на данъчните чиновници. Дейността му оставаше скрита зад вратата с табелка: Международно обединение на кръжоците за тълкуване на Библията. Не му пречеха нито посетители, нито полиция.
Тази сутрин Арт Баниън, слаб, плешив, с черти, на които всеки лешояд би завидял, се люлееше на стола пред бюрото си, с крака на самото бюро и размишляваше върху миналото. От време на време, когато му омръзваше да чете криминалета и телефонът задълго замълчаваше, той се размисляше за грешките си, за живота в различните затвори, мислеше дори за майка си и баща си.
Родителите му бяха дребни фермери и с радост робуваха на земята, за да си изкарват прехраната, а според Арт тя беше нищо и половина. Брат му, Майк, с десет години по-малък, нямаше неговите амбиции. Арт бе напуснал дома си на седемнайсет години, жаден за пари и ярките светлини на града. След година полугладно съществуване в Ню Йорк, го заловиха с още двама при опит да разбият банков сейф. Отиде в затвора за две години. От този момент нататък не престана да се опитва да направи бързи пари, но въобще не му вървеше и непрекъснато го хващаха и пращаха в затвора. Когато родителите им починаха, Майк постъпи в редовната армия и стигна до чин сержант в пехотата, което според Арт беше най-нисшата форма на животинско съществуване. Но той бе привързан към брат си, който никога не му се месеше, не му натякваше, редовно го посещаваше в затвора и не се опитваше да промени начина му на живот. Между двамата съществуваше здрава връзка и у Арт се прокрадваше възхищение към брат му, което не бе споделил с никого.
Когато Арт разбра, че престъпленията не си заслужават риска, той се огледа, намери Бет и се ожени за нея. Беше дребна, дебела, добродушна жена на четирийсет години, чийто баща бе осъден до живот за убийство, а майка й държеше някакъв долен вертеп в Ню Орлеан. Бет с радост помагаше на Арт да върти агенцията за раздаване на роли в различните престъпления и да поддържа реда в един приятно мебелиран, удобен четиристаен апартамент.
Като си седеше на бюрото и си припомняше миналото, Арт постепенно се замисли за брат си и му стана тъжно. Много тежък удар се бе стоварил върху Майк — удар, какъвто Арт не би пожелал и на най-големия си враг. Когато брат му стигна чин сержант, той се ожени. Арт се срещна с жена му, Мери, само веднъж, но веднага я хареса. Мило, привлекателно момиче, с което Майк бе повече от щастлив. При едно свое посещение в затвора преди шест години, той съобщи на брат си, че смята да се жени. С широка усмивка Майк обяви, че те с Мери планират голямо семейство. Арт се насили да даде вид, че се радва, но си помисли, че всеки, който има намерение да ражда деца, не е много в ред. Бяха преместили Майк в Калифорния и двамата братя нямаха връзка в продължение на няколко години. Арт понякога се чудеше как ли се оправя Майк, ала не бе от хората, които пишат писма, пък и беше много зает с изграждането на агенцията си.
Съвсем наскоро, преди две седмици, брат му се обади по телефона и го помоли да се срещнат. В гласа му се чувстваха нотки, които подсказваха, че нещо не е наред. Покани Майк в апартамента си, но той му даде да разбере, че иска да говорят насаме.