На тъмния хоризонт се показаха първите лъчи. Слънцето изгряваше. След около час щеше да се зазори.
— Така че аз те наказвам, лъжецо! — прошепна Анита. Тя повдигна с палец клепача на Мануел Ръката и беше сигурна и тя бавно и внимателно заби върха на ножа в окото му и го завъртя, наклонена над него тя направи същото и с лявото му око. Когато от очите на Мануел бликна кръв, тя се изправи.
— Сляп лъжецо, никой няма да дойде при теб. Няма да можеш да предадеш никого, така както предаде мен. Живей и бъди нещастен?
Премести се до Фуентес и коленичи до него.
— Ако не беше ти, Педро можеше да е жив сега гласът и бе станал груб.
Тя хвана дръжката на ножа с две ръце и започна да мушка неподвижното тяло с фанатични ярост.
Небето вече беше озарено от слънцето, когато тя влезе в стаята. Отиде в банята и изми кръвта от ръцете си. После изми и ножа.
Почувства се спокойна, но не и удовлетворена.
Педро нямаше да почива в мир, докато детективът, който го застреля, беше жив. Спря и помисли. Как се казваше той? По едно време се уплаши да не би да е забравила, но после името изпъкна ясно в съзнанието й: Том Лепски.
Но къде беше той? Как можеше да го намери? Дори не знаеше как изглежда? Помисли отново и отиде в стаята, където намери телефонния указател на града. Трябваха й само пет минути, за да открие домашния му адрес.
Отново спря и помисли. Този детектив нямаше да е толкова лесен, като Мануел и Фуентес. Щеше да е опасно да се доближи до него с ножа. Притича към мястото, където бе оставила пистолета на Фуентес. Грабна го и се спусна надолу по задните стълби към служебния изход и оттам навън. Загуби се в зората на още един топъл ден.
В седем и трийсет Лепски седна да закуси три яйца, парче шунка и препечени филийки. Седнала срещу него, Керъл го гледаше как ги хруска и завистта й растеше.
Тя пазеше диета и на закуска си позволяваше само чаша кафе без захар, но тази сутрин, като гледаше Лепски как яде, почувства, че стомахът й се свива. Но нали беше жена с воля, устоя на изкушението да грабне чинията му и да довърши шунката и яйцата. Не се въздържа обаче да изрази критичното си отношение.
— Лепски, ядеш твърде много! — рече тя, когато Лепски започна третото си яйце.
— Да, това е страхотна шунка — каза Лепски.
— Ти не ме ли слушаш? Нямаш нужда от такава тежка закуска. Виж мен, аз пия само кафе без захар!
Лепски добави още захар в кафето си и отряза ново парче шунка. Пресегна се и взе друга филийка.
— Трябва да имам сили все пак, скъпа — той сложи хапка в устата си. — Работата ми е тежка. Трябва да се храня добре.
— Тежка работа ли! Чакай аз да ти кажа! Знам как работиш ти, по цял ден стоиш с крака на масата и четеш комикси. Ако не това, то подпираш баровете и се правиш на страхотен детектив. Работа! Не знаеш ти как се работи! А какво да кажа аз! Аз, която чистя къщата, готвя, пера ти ризите? Какво?
Лепски беше чувал това и преди. Усмихна й се мазно.
— Права си скъпа. Не знам какво щях да правя без теб.
Керъл изсумтя.
— Всички мъже казват така! Никого не можете да заблудите. Отсега нататък ще ядеш по едно яйце и малко шунка, за да си здрав. Ще изглеждаш по-добре.
Лепски само се усмихна по-широко.
— Не, аз имам по-хубава идея. Ти ще ядеш по едно яйце и малко шунка, а аз обичайната си закуска.
Керъл бе готова да отговори, но я прекъсна звънецът на входната врата.
— Кой може да е? — запита се тя и бутна стола си назад.
Лепски взе още хляб.
— Хайде скъпа, задоволи любопитството си! — каза той и си намаза масло на хляба.
— Защо не идеш ти? — запротестира Керъл. — Аз ли трябва да правя всичко в тази къща?
— Може да е пощальонът, скъпа, с голям и скъп подарък за теб — отвърна Лепски и си намаза мармалад.
Керъл се усмихна с досада и отиде да отвори вратата.
За нейна изненада, отпреде й стоеше ниска, пълна кубинка, облечена в черни работни панталони и черна фланела.
— Да, какво има? — попита Керъл.
— Искам да говоря с господин Лепски — отговори Анита.
Дясната й ръка, скрита зад гърба стисна 38-калибровия пистолет, който Фуентес бе изтървал.