Бет нахлу в офиса като фурия.
— Всичко чух — лицето й беше червено като домат. — Ти да не си полудял? Този тъп военен? В картотеката имаме десетки отлични стрелци. Защо се спря на този… тъп аматьор?
Арт я изгледа ядосано.
— Той ми е брат. Има нужда от помощ. Махай ми се от главата!
Когато Бет си отиде с мърморене, Арт набра телефона на хотел „Мирадор“ и поиска да го свържат с господин Майк Баниън. Мислеше, че брат му сигурно е излязъл в тази слънчева утрин, но от другата страна на жицата незабавно се чу гласът на Майк.
Арт си помисли: Бедният човек, седял е през цялото време в своята мрачна хотелска стаичка и е чакал да му се обадя. Е, поне имам добри новини.
Когато Арт му съобщи новината, Майк изрече със задавен глас:
— Знаех, че мога да разчитам на теб. Бъди сигурен, че няма да те изложа. Веднага започвам да работя по въпроса, но ще ми трябват пари.
— Няма проблеми, Майк, ще ти изпратя в хотела три хиляди в брой. Не се стискай, когато купуваш шофьорската униформа. Трябва да бъде съвсем убедителна. Клиентът ми е важна клечка.
Последва дълга пауза, после Майк попита:
— И никой няма да бъде убит?
— Човекът твърди, че ще бъде така.
— Добре, Арт. Още веднъж ти благодаря. Можеш да разчиташ на мен — и Майк затвори телефона.
Арт се облегна назад и се замисли дали да смята себе си за светец или за смотаняк.
Втора глава
Анита Сертес влезе във втората баня на президентския апартамент на последния етаж в хотел „Спениш Бей“, като вътрешно се беше подготвила за гледката, която я очакваше.
Президентският апартамент, най-луксозният и най-скъпият апартамент в хотел „Спениш Бей“, бе нает от Уилбър Уорънтън, петролен милиардер от Тексас. Току-що оженен за Мария Гомей, южноамериканка, чийто баща притежаваше сребърни мини, беше решил, че Парадайз Сити е най-подходящото място за меден месец. Мария, Вечно недоволна от всичко, този път се съгласи.
На двайсет и девет години Уилбър Все още не бе заел мястото си в нефтената компания, управлявана от баща му. Завърши образованието си в Харвард, където получи магистърска степен по икономика, прекара една година в армията като майор, обиколи света с една от яхтите на баща си, запозна се с Мария, Влюби се в нея и после се ожениха. Когато свършеше меденият им месец, той щеше да стане един от Вицепрезидентите в необхватното царство на баща си.
Баща му, Сайлъс Уорънтън, властен и саможив нефтен магнат, не обичаше никого, освен сина си. Жената на Сайлъс беше починала няколко години след раждането на Уилбър, и Сайлъс, безкрайно влюбен в жена си, прехвърли цялата си любов върху своя син. Когато Уилбър съобщи на баща си, че иска да се жени и го запозна с Мария, Сайлъс я огледа замислено. Мургавото й лице, стройното й, чувствено тяло, големите й, съблазняващи очи и очертаните й устни не му оставяха и сянка на съмнение що за птица е, но той знаеше за баща й и неговите милиарди, така че вътре в себе си се примири. Щом синът му искаше да се жени, нямаше да възразява. В крайна сметка, си заслужаваше човек да спи с нея, а пък и един развод не беше проблем. Така че й се усмихна накриво, потупа я по рамото и каза:
— Искам внучета, скъпа. Не ме разочаровайте.
Мария реши, че той е най-ужасният, най-вулгарният старец на света. Дори когато Уилбър й намекна, че също иска деца, тя го погледна хладно.
— По-късно. Нека сме щастливи и свободни, докато сме млади. Децата създават само проблеми.
Анита Сертес бе една от многобройните камериерки, които работеха в хотел „Спениш Бей“. Беше кубинка, на двайсет и три, ниска и набита, с мургаво лице и гарвановочерна коса. Работеше в хотела от дванайсет месеца. Работата й се състоеше в това да измива баните, да сменя ежедневно спалното бельо, да бърше праха и да чисти.
Анита приключи със стаята на Уилбър. Тя не беше проблем. Той дори си сгъваше хавлиените кърпи и всичко бе подредено, но банята на Мария караше Анита вътрешно да кипи от гняв.
Каква повлекана само! Богата, глезена кучка! Това си помисли Анита, когато съзря какво й предстои да разчисти.
На пода лежаха прогизнали хавлиените кърпи. (Тя с кърпите ли влизаше във ваната? — почуди се Анита). Огледалата бяха изпръскани с пудра и туш за мигли. На пода имаше размазано настъпено червило. Водата в тоалетната не бе пускана.
Богаташи! Мислеше си Анита, докато събираше мокрите кърпи. Дори да имаше милионите, които притежаваше тази кучка, и през ум не би й минало да остави банята в този ужасен вид.