Робин Кук
Признаци на живот
(книга 2 от "Д-р Мариса Блументал")
Тази книга се посвещава на безчетните млади семейни двойки, изпитали емоционалните и физическите страдания и изпитания на безплодието и съвременното му лечение.
Признателност
Тази книга нямаше да бъде написана без помощта на Джин Рийдс, чието професионално и лично познаване на човешкото сърце е равно само на собственото й сърце.
Пролог
16 февруари 1988 г.
Когато в човешкия организъм нахлуят внезапно огромни количества заразни бактерии, те се настаняват дълбоко в отделните органи и системи, оформят се в големи групи и започват да пият соковете на живото тяло и да се размножават.
Такъв процес на бактериална инвазия не подминава и вътрешните полови органи на жената. Най-често бива атакувана нежната лигавица на фалопиевите тръби.
Ответната реакция на организма е незабавна. Той мобилизира всичките си защитни средства: течни среди, наситени с химически субстанции, имунобиологична борба и свръхпродукция на бели кръвни телца.
В случаите на туберкулозна инфекция — а тя е най-честа при салпингита1 — битката е много трудна. Туберкулозният бацил е обвит във восъчна капсула — тя е невероятната му броня, която го отличава от останалите бацили. Загърнат в нея, той е непобедим. Киселините не са в състояние да разрушат капсулата и тя не позволява белите кръвни телца да извършат фагоцитоза2. Орди от бели кръвни телца се нахвърлят върху бацила, но восъчната му капсула ги спира; храбрите воини падат около него и го заграждат в дебела стена, наречена гранулом. Когато няколко подобни грануломатозни образувания се натрупат върху фината лигавица на фалопиевата тръба, отворът й се запечатва и през него не може да премине нито яйцеклетка, нито сперматозоид, така че няма възможност за зачеване.
Подобна бурна клетъчна драма се разигра в продължение на няколко седмици сред мрачните гънки в матката на 31-годишната Ребека Зиглър. Ребека нямаше представа за процесите в тялото си. Почувства само леко неразположение, съвсем слабо повишаване на температурата и едва забележимо ускоряване на пулса, появиха се незначителни болки ниско в корема и едва забележимо течение, но нито едно от тези явления не й даде основания за безпокойство. Взеха й намазка от влагалищното течение, обаче изследването не показа отклонение от нормата. Ребека престана да се занимава с тези дребни според нея неудобства. Та нали всичко останало в нейния живот се нареждаше чудесно. За радост на майка си преди шест месеца се бе омъжила и животът й придоби друг смисъл. Дори бе назначена и стана една от най-младите адвокатки във високопрестижна бостънска юридическа фирма. Всичко се бе подредило превъзходно и тя не желаеше да позволи на някакви дребни физиологични неудобства да помрачат доброто й настроение.
Но покрай тези дребни неприятности съществуваше нещо, което Ребека в този момент не можеше да разбере. Бактериите бяха задвижили в нейния организъм верига от явления, далеч надхвърлящи обикновените имунологични проблеми. Последиците щяха да я доведат до психически изпитания, да ограбят нейното щастие и дори индиректно да я убият.
21 февруари 1988 г.
Когато, вземайки острите завои, раздрънканият вагон на бостънското метро предизвика ужасно стържене на метал в метал, изхабените нерви на Мариса Блументал се изопнаха до скъсване. Влакът стигна на станцията Харвардски площад в Кеймбридж, Масачузетс. Мариса за миг стисна очи в напразен опит да защити сетивата си от грозния скърцащ екот. Изправи се с неудържимото желание да се махне веднага от метрото; освен от тишина и спокойствие тя се нуждаеше и от свеж въздух. Нейното дребно, метър и половина високо тяло бе просто смазано от грамадните мъжки туловища. Това я накара да почувства по-тежко обичайната си клаустрофобия. Въздухът във вагона бе задушаващо топъл.
Влакът спря рязко и запрати Мариса на пода. Вратите се отвориха и тя стъпи с облекчение на перона. Обикновено идваше дотук с колата си, но като имаше предвид, че й предстои дребна хирургическа интервенция, и не знаеше ще бъде ли след това в състояние да шофира, предпочете да вземе метрото. Предварително й бе предложено или да изпие някакви болкоуспокояващи лекарства, или да й приложат интравенозно лека обща упойка. Понеже не бе много издръжлива на болка, съгласи се на венозната слаба упойка. Ако се почувстваше до известна степен замаяна след обезболяването, би било нередно после да седне зад волана.