Капитан Фа Хуанг бе напрегнат и непрекъснато се взираше в дърветата по брега. Внезапно оттам се появи кратка светлина, а след това заблещука на равни интервали. Капитанът незабавно спря джонката срещу светлинните сигнали и подаде своите. Котвата бе спусната, а след това двамата помощници се появиха на палубата с тежки автомати АК-47 в ръце.
— Капитанът се бои от пирати — пошепна Бентли.
— Има ли тук пирати? — със същия тон запита Тристан.
— Винаги е имало пирати в устието на Пърл Ривър — отговори Бентли — и винаги ще има.
Изтекоха около пет напрегнати минути и внезапно из гъстата мъгла изплава малка дървена лодка с две фигури на нея. Капитанът продума нещо и от лодката му отговориха. Тогава той ги покани горе. Бяха хората, подлежащи на контрабандно прехвърляне. Всички на джонката се отпуснаха с облекчение.
Котвата бе вдигната, огромното платно бе разгънато на мачтата и джонката се отдалечи бавно от бреговата линия. Двамата новодошли китайци се притискаха един към друг в основата на мачтата. Всички на борда пазеха пълно мълчание, докато джонката се отдалечи достатъчно от брега на комунистически Китай. Тя се носеше безшумно в непрогледната тъмнина по тихото море.
След около час плаване отново се озоваха пред брега с много дървета. Бентли отиде при капитана и говори доста време с него. Когато се върна, обясни:
— Това е твърде отдалечено от брега островче, напълно необитаемо. Влизаме в едно от заливчетата, където ще пуснем котва.
В същия момент котвата цопна във водата и платното бе свалено. Мариса се изплаши да не би нещо да не е в ред.
— Капитанът ми обясни — продължи Бентли, — че ще трябва да дочакаме тук зазоряването, за да тръгнем тогава за Абърдин. Призори ще имаме възможност да се смесим с многото излизащи за риболов лодки и така да се измъкнем. Ако тръгнем още сега, радарите от Китай ще ни уловят, защото местните лодки не излизат нощем, и ще загазим.
— Можем ли да поговорим с тези две приятелчета? — запита Трис.
Бентли изтича до капитана и се върна бързо.
— Можете да говорите колкото искате, само да не сте шумни.
Всички се приближиха до бегълците и Бентли започна да ги представя. Бяха хора на възраст около тяхната. Много напрегнати и уплашени. Бентли заговори с тях и преведе, че са дошли от малък градец на провинция Гуандонг. Чианг Лам беше монах от будистки манастир, успял да се легализира през комунистическата ера. Це Уа беше селски лекар, оцелял след културната революция. Причината да напуснат била обещаната им голяма сума пари. Имали намерение да се върнат след две години. Никой от тях не можа да обясни защо им е била предложена тази отлична за тях възможност. Це каза, че той е избран, понеже е доктор. Нямал конкуренция. Семейството му се състояло от жена му и детето, а също неговите родители и родителите на жена му. Чианг каза, че той е избран поради владеенето на бойните изкуства.
— Имам усещането, че ключът за разкриване на загадката е докторът — рече Мариса.
Тристан кимна одобрително.
Попитаха Це дали знае нещо за техниката инвитро.
— Аз знам до известна степен английски — обади се внезапно Це. — Чианг не знае, но аз знам. Учил съм английски с помощта на книгите, прочетени от мен през годините на медицинската ми подготовка в Гуанджоу.
— Това е много окуражително — каза Тристан. — Твоят английски звучи съвсем правилно. Учил си се добре.
— Благодаря — каза Це. — За съжаление чета английски много по-добре, отколкото мога да говоря.
— Разбираш ли термина „фертилизиране инвитро“? — запита Трис.
— Разбирам — отговори Це. — Но зная твърде малко за метода. Само споменатото в попадналите ми книги.
— Интересува ли те този метод? — запита Мариса.
— Този метод няма да ми е от полза — усмихна се Це. — В Китай имаме изключително много население и много бебета.
— А какво ще кажеш за туберкулозата? — запита Мариса. — Дали тя е проблем в Китай? Попадал ли си на различни нейни проявления?
— Напоследък не — отвърна Це. — В Китай се провежда строга програма за ваксиниране с БЦЖ. Преди хиляда деветстотин четирийсет и девета година туберкулозата бе широко разпространена, но ваксината промени основно картината.
— Какво ще кажеш за хероина? — запита Тристан.
— Ние нямаме хероин — каза Це. — Опиатите не са проблем у нас.
— А венерическите болести? — попита Мариса.