— В Китай има съвсем малко венерически болести — отговори Це. — Комунистите ликвидираха венерическите болести и опиума. Сега се провежда строга превантивна здравна програма. Ние не разполагаме с големите пари и средствата за лечението им.
— А какво ще кажеш за лекарската си практика? — запита Тристан. — Какво включва тя?
— Практиката ми е типично селска — отговори Це. — Имам малка амбулатория. В нея провеждам здравна просвета, имунизации и контрол върху раждаемостта за около четири хиляди души селско население. Лекувам леки заболявания и травми, а по-тежките случаи отпращам в районната болница. Прилагам билколечение и акупунктура, ако пациентът настоява, но моето обучение в Гуанджоу имаше своя акцент върху модерната медицина, въпреки че не разполагам със съвременна апаратура за лечение или само най-елементарна.
Всички бяха насядали върху палубата с кръстосани крака. Въпросите се изчерпваха вече, но Тристан запита:
— Кой ви предложи работа извън Китай?
— Триадата „Белият лотос“ — отговори Це.
— И в Китай ли има триади? — запита Мариса.
— Твърде много — намеси се Бентли. — Та нали тъкмо в Китай са се зародили още в далечното минало.
— А защо е важно Чианг да владее старите бойни изкуства? — запита Тристан.
— Чианг е с мен, за да ме защитава — отговори Це.
— А защо ти е необходима защита? — зададе поредния въпрос Тристан.
— Не знам — гласеше отговорът на Це.
— И се захващате с всичко това за пари?
— Обещани са ни надници за много години — каза Це. — Аз получих аванс за една година.
— Как мислиш, колко време ще бъдете извън страната?
— Не съм сигурен — отвърна Це. — Една година, може би най-много две. Не знам.
Внезапно усетиха, че не са сами. Капитанът стоеше до тях и говореше нещо. Бентли преведе:
— Жената на капитана е приготвила храна и кани всички.
— Защо не? — каза Тристан, като се изправи. — Все пак трябва да получим нещичко за моите нещастни три хиляди и петстотин.
Няколко маса по-късно Мариса и Тристан лежаха върху бамбуковата рогозка на задната палуба до кърмата.
Мариса не бе хапнала нищо, но бе изпила почти всичката донесена вода. Повръщането я бе обезводнило. След като поговориха, че въпреки всичките им усилия и понесените рискове и този път не успяха да стигнат до нищо, те заспаха.
Мариса се събуди малко преди разсъмване. Гъста мъгла обвиваше всичко, но екипажът бе вече вдигнал котва и се готвеше да опъне платното. Мариса слезе долу. Жената на капитана й предложи чай. Отнесе го горе и си го разделиха със събудилия се вече Тристан.
Утринният ветрец понесе джонката плавно напред в южна посока, към брега на КНР. Мъглата се вдигна и те видяха стотици риболовни лодки да се носят по повърхността. Всичко вървеше съвсем спокойно, когато в далечината се чу шум от мощен мотор. Капитанът нареди да свалят платното, запали дизелите и джонката се понесе към малко заливче в сушата на КНР. Бентли обясни, че капитанът се бои, че този мощен мотор може да е на кораб от бреговата охрана на КНР или пиратски кораб, затова иска да се скрие в заливчето.
Бяха стигнали на около сто метра от брега, когато източникът на този силен шум се появи. Беше мощна моторница пура. Тя идеше право към тях. Капитанът излая някаква заповед и матросите му се появиха с тежките автомати АК-47 в ръце. Капитанът изрева друга заповед и Бентли преведе: всички да се скрият долу. Понесоха се гневни крясъци между капитана и хората от моторницата. Бентли преведе:
— Всичко е много странно. От лодката заявяват, че са дошли за белите дяволи, намиращи се на джонката.
— Какво значи „бели дяволи“? — запита Мариса.
— Боя се, че става дума за вас и Тристан — каза Бентли, — но капитанът е побеснял, че идват тук да го излагат на опасност.
— Какво става? — запита Мариса, тъй като кавгата не спираше.
— Капитанът заповяда да се махнат, но те отказват, докато не ви предаде вас или труповете ви. Те са от „Уинг-Син“.
— Ти не можеш ли да сториш нещо? — запита Тристан.
— Нищо в този момент — поклати глава Бентли. — Освен това капитанът ми отне оръжието снощи, като каза, че никой не бива да носи оръжие на корабчето му без негово разрешение. Но аз не мога да се боря с „Уинг-Син“.
В този миг вратата се отвори с ритник и един от хората на капитана заговори бързо, размахвайки оръжието си.