— Той настоява да излезете на палубата — каза Бентли. — Моите извинения.
— Тъй като не си в състояние да изпълняваш задълженията си на бодигард, ще можеш ли да ни придружиш навън като преводач? — поинтересува се Тристан.
— Ако капитанът позволи — отговори Бентли.
Излязоха на палубата и Тристан заговори бързо на Бентли, а той се обърна към капитана:
— Белият дявол ти предлага петдесет хиляди долара, ако закараш него и жената живи и здрави до Абърдин.
Изражението по лицето на капитана се промени. Той поопипа козята си брада, после погледна към двамата души в моторницата. Мариса също ги погледна и ги позна. Това бяха хората, хвърляли стръв за акулите, когато Уенди загина.
— Белият дявол повиши сумата на сто хиляди долара — викна Бентли, докато капитанът се колебаеше.
— Не мога да се бия с „Уинг-Син“! — тръсна глава Фа Хуанг.
Бентли погледна въпросително към Тристан и той нареди:
— Удвоявам сумата на двеста хиляди долара.
Преди Бентли да преведе новото предложение, се чу рев на още по-мощен мотор зад островче на четвърт миля. Оттам изскочи металносив кораб с 50-милиметрово оръдие на носа си. Беше голям патрулен кораб от бреговата охрана на КНР.
Капитанът изкрещя и един от неговите хора хвърли тежката си пушка в ръцете му. Капитанът изстреля един откос над главите на хората в моторницата пура и същевременно изрева нещо с все сила. Бентли преведе, че вика „Крадци!“. Моторницата направи бързо голям кръг и побягна с бясна скорост обратно. Патрулният кораб също направи завой и я последва, като изстреля първия си снаряд. Започна лудо преследване, но моторницата с бясна скорост изчезваше все по-надалеч. От кораба стреляха след нея, но скоро се отказаха.
— Никога не съм очаквал, че тъкмо китайските комунисти ще спасят живота ни — обърна се Тристан към Мариса.
Капитанът се извъртя с пушката в ръка и изкрещя доста дълъг монолог. Бентли преведе:
— Капитанът се страхува, че патрулният кораб ще се върне и ако открият външни хора на джонката му, ще загази здраво. Затова заповяда всички да скачаме в морето и да изчезваме.
Моторният рев се засили, когато корабът се насочи към джонката. Чианг Лам започна да говори с капитана, силно разтревожен, като се озърташе.
— Той казва, че не знае да плува — преведе Бентли, — и не иска да скочи във водата.
Капитанът опря пушката на рамото си и докато монахът продължаваше да хленчи, без миг колебание го надупчи като решето. Монахът се стовари безжизнен на палубата. След нова заповед на капитана един от хората му вдигна трупа и го изхвърли в морето.
Бентли пръв прескочи парапета. Мариса и Тристан го последваха заедно, а Це скочи последен.
Леденостудената вода изведнъж заличи ужаса от извършеното хладнокръвно убийство пред очите на Мариса. Тя чу до себе си Трис:
— Свали обувките си, но не ги хвърляй. Така ще ти е по-лесно да плуваш.
Мариса хвърли бърз поглед назад и видя джонката да се отдалечава на север, в посока, обратна на патрулния катер.
17
20 април 1990 г.
8:05 сутринта
С обувките в ръка и под тежестта на мокрите дрехи Мариса се затрудняваше да плува и едва ли се бе приближила дори малко до брега. Тристан не се отделяше от нея.
— Дръж се спокойно, скъпа — каза той. — По-добре подай обувките на мен. — Напъха ги в джобовете си, а своите бе завързал за връзките и обвесил на врата си.
Освободила се от обувките, Мариса заплува по-добре. Бентли и Це бяха доста по-напред и Мариса видя, че те вече се изправиха и стъпили на крака, излязоха от водата. Когато Мариса и Тристан стигнаха същата плитчина, Бентли и Це изцеждаха вече дрехите си.
— Добре дошла в Китай — каза Тристан, хванал Мариса за ръка, докато излизаха на брега.
Плажът се простираше на около триста метра напред, притиснат отстрани от скалисти възвишения. Субтропични дървесни видове издигаха гъсти корони зад плажа. Птича песен огласяше въздуха.
Групата се отпусна на пясъка, поглъщайки с телата си топлите слънчеви лъчи след студената утринна баня. Тристан свали кожения си колан заедно с чантичката, извади ги и ги нареди върху пясъка да съхнат, като ги затисна с камъчета и мидени черупки. Внезапно всички доловиха леко, далечно бръмчене, усилващо се постепенно. Тристан го разпозна веднага и извика: