— Хеликоптер! Бегом всички под дърветата!
Едва бяха успели да се укрият под гъстата зеленина, когато голям военен хеликоптер затрещя над главите им и отлетя към морето, в посоката, накъдето изчезнаха патрулният кораб и моторницата пура. Измъквайки се от листака, съзряха металната птица така бързо да се отдалечава, че вече беше като малка птичка.
— Дали ни видяха? — зачуди се Мариса.
— Не! — отговори категорично Тристан. — Но се чудя как не забелязаха голямото количество хонконгски долари, разпръснати по пясъка. Силно им е блестяло.
След приятна и спокойна половинчасова почивка поеха на път. Це би трябвало да познава това място и всички тръгнаха след него.
Най-напред минаха през тресавище, после навлязоха и прекосиха неголяма гора. Когато излязоха от нея, пред тях се появиха оризища, ширнали се доста надалеч.
— Разпознах мястото — обади се Це. — Ей там напред има малко селце, където можем да получим храна.
— Как ще получим храната? — запита Тристан. — Ще приемат ли нашите кредитни карти?
— Ще използваме вашите хонконгски долари — каза Це.
— Приемат ли тук тези пари? — учуди се Тристан.
— Абсолютно — отговори Це. — В цялата провинция Гуандонг има черен пазар за хонконгски долари.
— Какъв е най-големият ни проблем тук, в Китай, след като сме влезли с визи? — обърна се Тристан към Бентли.
— Проблемите са два — му отговори той. — Нямате документи, от които да личи през кой пункт сте влезли, и печат на тях. Второ, всеки, влязъл в Китай, трябва да притежава митническа декларация и да я представи на властите, когато напуска страната.
— Но никой няма да ни закача, докато сме тук? — попита Тристан. — Тогава да вървим в селото за храна.
Це излезе прав. Селяните проявиха голямо желание да припечелят по някой хонконгски долар. За нищожна сума Тристан успя да облече всички в сухи дрехи и да получат вкусна храна. С изключение на ориза Мариса и Тристан не можаха да разберат какво ядат.
Когато се нахраниха, Тристан попита Це как могат да се снабдят с тази прословута митническа декларация. Це отговори:
— Не се безпокойте. Най-добре ще е да отидете в Гуанджоу. Там има американско консулство, да ви помогнат. Аз съм го посещавал, за да се сдобия с медицинска литература.
— А как ще стигнем до този град? — запита Тристан. — Предполагам, че да отидем пеша, ще е много ходене.
— Дълго ходене, да — съгласи се Це, — но до съседния град не е толкова далече. Там има амбулатория, подобна на моята, а и те разполагат с транспорт до Шиги, където е районната болница. Оттам можем да идем до по-големия град Форшан.
След един час ходене стигнаха в споменатото от Це градче и намериха амбулаторията. Тя беше бетонна сграда, боядисана в бяло. Влязоха вътре през ниска врата. Тристан и Бентли трябваше да се наведат, за да минат. Це изчезна да търси местния доктор. На дървената пейка, обикаляща отвътре чакалнята, нямаше свободно място и тримата останаха прави. Чакащите, без да проронят и дума, впериха в тях такива любопитни погледи, сякаш бяха дошли извънземни същества. Особено напрегнато ги гледаха децата.
— Сега вече знам как се чувстват кинозвездите сред обикновените хора — подметна Тристан.
Це се появи, придружен от висок слабоват китаец, облечен в бяла престилка по западен модел.
— Това е доктор Чен Чи Ли — представи го Це. — Той ви пожелава добре дошли и смята за голяма чест да бъде посетен от американски и австралийски лекари. Кани ви да разгледате мястото.
— А какво става с транспорта? — запита Тристан.
— Тук има линейка микробус — отговори Це. — С него ще отидем до Шиги. Оттам има автобус до Форшан, а след това с влак се отива до Гуанджоу.
— Колко ще ни струва превозът с линейката?
— Нищо — каза Це. — Ще пътуваме с няколко пациенти, изпратени до болницата в Шиги.
— Чудесно — зарадва се Тристан. — Хайде да разгледаме амбулаторията.
С оскъдната си овехтяла мебелировка стаите изглеждаха доста просторни. Манипулационната беше спретната, въпреки че металната маса бе поръждясала. Тук имаше порцеланова мивка и старовремски стъклен шкаф, пълен с инструменти.
Забелязал, че Мариса проявява интерес към инструментите, Чи Ли отвори шкафа. Мариса трепна, когато разтвори метална кутия с доста остарели игли, изтъпели от продължителна употреба. След това забеляза на по-горната лавица множество ваксини, сред които и твърде много шишенца с противотуберкулозната ваксина БЦЖ. Спомни си, че Це бе разказал за високата ефективност на тази ваксина в КНР, докато в САЩ не видяха полза от нея. На шишенцата пишеше, че е произведена във Франция. Попитаха Чи Ли дали има висока заболеваемост от туберкулоза, а той отговори отрицателно. На въпроса знае ли за туберкулоза на женските полови органи той уточни, че изобщо не е срещал такава форма на туберкулоза.