Влязоха в стаята за преглед на болните. В ъгъла беше седнала на стол видимо здрава млада жена. Като ги видя, тя стана и се поклони. Мариса се спря. Забеляза веднага съвсем нов, модерен гинекологичен стол с неръждясали стойки за краката. Той беше в рязък контраст с всичко останало, овехтяло и износено.
— Как е стигнал този стол дотук? — обърна се Мариса към Це.
— Както всички останали подобни столове, доставени от правителството в селските амбулатории в Китай — каза Це.
Мариса кимна, сякаш й бе ясно, но не разбра нищо. Защо тъкмо най-модерни гинекологични столове се изпращат в селата?
— Ние ги ползваме много често — продължи Це. — Контролът върху раждаемостта е първостепенна задача на правителството.
— Какъв начин за контролиране на раждаемостта предпочитате? — запита тя. — Вътрешноматочни манипулации?
— Не — отговори Це. — Прилагаме стерилизиране на жените. След раждането на едно или две деца жената бива обикновено стерилизирана.
Тристан повика Мариса от другата стая, но тя не му обърна внимание. Въпреки че беше чувала за стерилизиране на жените в КНР, тя се учудваше как може лекар така хладнокръвно да говори по въпроса. Това засегна женската й чувствителност.
— Как извършвате стерилизацията? — запита тя.
— Блокираме им фалопиевите тръби — каза спокойно Це.
— Под упойка ли? — продължи да разпитва Мариса.
— Не е необходима упойка — отговори Це.
— Как е възможно? — Мариса знаеше, че за да се затвори фалопиевата тръба, трябва предварително да се разшири шийката на матката, а това е страшно болезнено.
— Много е лесно за нас, селските лекари — обясни Це. — Вкарваме през шийката много тънък катетър с метален водач и го извършваме само по усета на ръката, нямаме нужда от пряко наблюдение. Тази манипулация не е никак болезнена за пациентката.
— Може ли Чи Ли да прилага тази техника?
— Сигурен съм — каза Це. — Всички селски лекари са специално обучени за тази манипулация.
— А какво вкарвате през катетъра, за да блокирате тръбата?
— Обикновено каустични средства — отговори Це. — Разтвор от лютиви каустични билки или БЦЖ.
Тристан нахлу в стаята и доближи Мариса.
— Какво става, скъпа? — запита той. — Изглеждаш така, сякаш току-що си видяла призрак.
Без да каже нито дума, Мариса се спусна обратно към манипулационната, застана пред стъкления шкаф и се вторачи във ваксините.
Тристан се затича след нея, улови я за раменете и я извъртя към себе си.
— Добре ли си, Мариса? — погледна я разтревожен той.
— Да, чудесно! — отговори Мариса. — Струва ми се, че изведнъж получих отговор на всички въпроси, които ни доведоха чак в Китай. И ако се окажа права, истината е далеч по-страшна, отколкото мислехме.
Микробусът на Чи Ли стовари и четиримата пред автогарата в Шиги. След кратко чакане се качиха на автобуса за Форшан. Всички в автобуса си бърбореха, с изключение на Тристан и Мариса. Тя бе потънала в дълбоки мисли. Внезапно го запита:
— Как се променяше фалопиевият индикатор за рН-материята?
— Мисля, че в алкална среда ставаше червен, а в кисела оставаше бистър — отговори Тристан, зачуден от внезапния въпрос.
След известно време той не можа да сдържа повече любопитството си и запита:
— Какво става, Мариса? Защо не искаш да споделиш с мен за какво толкова мислиш?
— Ще ти кажа — отговори Мариса, — но не сега. Най-напред нека да напуснем Китай. Искам да проверя някои неща.
На автогарата във Форшан се разделиха с Бентли и Це и се качиха на влака за Гуанджоу. Когато пристигнаха в този град, вече беше тъмно. Наеха такси от гарата и по препоръка на шофьора решиха да отседнат в хотел „Белият лебед“. По време на краткото пътуване Мариса и Тристан се увериха, че градът има по-западен вид, отколкото очакваха. Из улиците обаче видяха повече велосипеди, отколкото моторни превозни средства.
Хотелът беше истинска изненада. Съвсем модерен, във фоайето му бликаха изкуствени водопадчета. На клиентите се предлагаха всички съвременни удобства: телевизор, хладилник и най-важно директна презокеанска телефонна връзка. Наеха апартамент с две спални и изглед към Пърл Ривър.