В хотела имаше и ресторант със западно меню. Мариса не беше гладна, но направи компания на Тристан. След вечерята тя пресметна часовата разлика и по-късно избра удобния момент да се обади на д-р Сирил Дубчек. Когато се свърза с него и му каза, че звъни от Гуанджоу в КНР, Сирил отговори:
— Ако беше някой друг, бих се учудил, че ме търси от Китай, но ти не можеш да ме изненадаш.
— Това обаждане си има рационално обяснение — каза Мариса.
— Не се съмнявам — отвърна Сирил.
Мариса му разказа накратко по какъв необичаен начин е попаднала в КНР и въпреки че има виза, се страхува, че ще бъде трудно да напусне страната, понеже не е минала през официалните процедури при влизането. Наблегна доста на факта, че с нея е и австралийският колега, същият, авторът на статията, предадена й от самия него.
— Ти си заедно с автора? — удиви се Сирил. — Това ще рече, че си стигнала до самия извор?
— Някога, отдавна, когато бях забъркана в онази криминална история с ебола вируса, ти ми обеща, че ще ме подкрепяш винаги и навсякъде в борбата за справедливост. Е, сега имаш този шанс.
— Какво мога да направя за теб? — запита той.
— Първо, бих те помолила да използваш връзките на Центъра за контрол върху заболяванията, за да упражниш натиск над Държавния департамент да измъкнат мен и доктор Уилямс от Китай. Тук има консулска служба на САЩ и ние ще я посетим утре сутринта, ще рече, след около десет часа.
— Ще бъда щастлив да направя каквото мога — каза той. — Но съм сигурен, че ще ме попитат защо Центърът се ангажира.
— Има сериозни основания — отвърна тя. — Много е важно да се явя веднага в Центъра. Нашата работа трябва да бъде зачетена като съвсем легитимна. Кажи това в Държавния департамент и нека да го съобщят в Китай.
— Каква работа за Центъра вършите вие? — запита той.
— Отнася се за туберкулозния салпингит — отвърна тя. — И това води до следващата ми молба. Необходимо ми е Центърът да намери всички статистически данни за успеха от лечението на безплодието, пръснати из САЩ. И също така, ако е възможно, бих желала да се съберат данните за специфичните причини, довели пациентките до лечение на инфертилитет в Женската клиника.
— С колко месеца разполагам, за да свърша всичко това? — запита шеговито Сирил.
— Необходимо ни е колкото може по-скоро. А има и още. Спомняш ли си онази млада жена с дисеминарна туберкулоза в „Мемориал“. Тя умираше тогава. Ако, не дай боже, е умряла, моля те, вземи от нея серум за изследване, а също протокола от аутопсията и препис от болничния й лист. Още, имаше жена на име Ребека…
— Чакай малко — прекъсна я Сирил. — Не смогвам да запиша всичко, което ми изреждаш.
След кратка пауза, като чу гласа му, Мариса продължи:
— За Ребека Зиглър предполагаха, че се е самоубила. Аутопсираха я в „Мемориал“. Вземи серум и от нея.
— Боже мой, Мариса, за какво ти е всичко това?
— Ще научиш много скоро — отговори тя. — Но имам още поръчки. Има ли при вас тест ЕЛИСА за бацилите за БЦЖ?
— Не знам в момента, но ако няма, можем да го направим.
— Направи го — каза Мариса. — И последно.
— Божичко, Мариса… — изпъшка Сирил.
— Нуждаем се спешно от американска виза за доктор Уилямс — приключи с поръчките си Мариса.
— Ох, защо ли не се обадя направо на президента на Щатите и той да поеме грижата за всичко това? — пошегува се Сирил.
— Разчитам на теб — отвърна Мариса.
Тя съзнаваше, че изисква твърде много от Сирил, но това беше жизненонеобходимо. Пожелаха си всичко добро и приключиха.
— Добре ли чух, че ми се предлага пътуване до САЩ? — надникна Тристан през открехнатата врата.
— Надявам се да е така — каза тя. — Колкото по-бързо, толкова по-добре.
Посещението в американското консулство бе приятна изненада. Още щом казаха имената си, бяха въведени в кабинета на консула. През нощта бяха получени нареждания от Държавния департамент и всичко течеше гладко.
— Не зная кои сте вие — каза консулът Дейвид Кригър, — но съм изумен от скоростта, настойчивостта и подкрепата, оказвана ви от отговорните лица в САЩ. Не получавам често разпореждания за издаване на спешна виза за някого, но съм щастлив да ви съобщя, че визата за доктор Уилямс е вече готова.