— Но подобна акция налага да бъдат въвлечени много участници — обади се Тристан.
— Не чак толкова много — отвърна Мариса. — Може би един или най-много двама на клиника. В този момент не съм в състояние да гадая за организационната схема на конспирацията.
— А аз бях така сигурен, че в основата на цялата игра лежат опиатите — разсъждаваше гласно Тристан.
— Трафикът на опиати също може да участва, само че индиректно. Ще бъде изключително интересно да се разкрие как „Фертилити Лимитид“ натрупа такива огромни средства, за да разпростре дейността си така бързо върху три континента. Съмнявам се, че предлагането на техните акции по света е само хитра уловка. Не ще бъда изненадана, ако те са свързани с „Уинг-Син“ и с други престъпни дейности, а не само с контрабанда на хора от Китай. „Фертилити Лимитид“ може да пере мръсните пари на „Уинг-Син“ от Златния триъгълник. Все пак това е само предположение.
— Ако всичко се окаже истина — каза Сирил, — то налага огромни усилия и единомислие на международната общност, за да се сложи край на цялата престъпна дейност.
— Точно така — каза Мариса. — Тук е мястото и времето Центърът за контрол върху заболяванията да се включи в борбата. Мисля, че тревогата трябва да бъде подадена едновременно на главния прокурор на САЩ и на Държавния департамент. Ако искат да ликвидират цялата конспирация, двете институции ще трябва да обединят силите си и аз съм убедена, че те ще се вслушат във вашия Център. Сигурна съм, че няма да е лесно. Организация, така силна и така богата като „Фертилити Лимитид“, със сигурност се ползва и от някаква политическа поддръжка.
— Тъй като това представлява национален проблем за САЩ — намеси се Сирил, — непременно трябва да се задейства и ФБР.
— Без съмнение — съгласи се Мариса. — И слава богу, че е така, защото ние с Тристан ще имаме в момента огромна нужда от сигурна защита. На първо време се налага дори да се укрием някъде. Страхувам се, че „Уинг-Син“ има страшно дълга ръка и може да достигне която и да е точка от планетата.
— Налага се да изтичам догоре — изправи се Сирил. — Искам да се опитам да хвана директора на Центъра, преди да е напуснал работното си място. Надявам се, че нямате нищо против да ме изчакате за малко тук?
След като Сирил напусна стаята, Мариса се взря в Тристан.
— Какво мислиш? — запита тя. — Но честно.
— Честно ли? Мисля, че ти си… — И той изговори бързо нещо на своя австралийски жаргон, а Мариса не разбра абсолютно нищо.
— Моля те, Трис — каза тя. — Престани със своите австралийски бръщолевения и говори английски. Питам те сериозно.
— И аз съм сериозен. Мисля, че ти си красива, че си извънредно изтощена, че си чаровна, че си страхотна. И на всичко отгоре, че си съвсем права в твърденията си. И аз не бих отишъл с никого другиго в скривалище освен с теб.
Епилог
22 ноември 1990 г.
11:55 сутринта
— Как се казва тази улица там? — запита Тристан, сочейки табелката пред Мариса, седнала до него в наетата от тях кола.
— Не мога да видя — въздъхна нетърпеливо тя. — Придвижи колата поне метър пред това дърво.
— Да, скъпа — каза Тристан и подкара колата леко.
— Чери Лейн — прочете Мариса.
— Чери Лейн? — запита Тристан и се наведе над картата в скута си. — Не мога да я намеря в тази посока.
— Вероятно ще трябва да се върнем и да попитаме — посъветва го Мариса. Преди малко бяха подминали автосервиз.
— Слушай — вдигна глава той. — Мога и сам да намеря проклетата къща.
Изгледаха се в очите и започнаха да се смеят.
— Доста сме напрегнати — каза Тристан. — Не знам дори дали Чонси ще ме познае. Не сме се виждали вече три години.
— Но нали е на шест? — каза Мариса. — Мисля, че ще те познае. Чудя се как ще реагира, като види мен.
— Ще те заобича — отговори Тристан. — Запомни ми думите!
— Ако пристигнем някога там — усмихна се тя.
— Имай ми вяра — отвърна той. — Само да открием това Коноли авеню.
— Та ние току-що го отминахме — каза Мариса. — Сигурна съм, че беше последната пресечка.