Выбрать главу

Ако ли пък по някакво чудо забременее, щяха да я сполетят тревогите за доизносване.

Колкото и голям да беше песимизмът й, щом затвореше очи, Мариса се виждаше с бебе в ръце.

2

19 март 1990 г.

9:15 сутринта

Мариса и Робърт прекосиха постлания с тухли двор на Женската клиника и се заизкачваха по масивното стълбище към централния вход. При вида на солидното здание в главата на Мариса изплува безчетният брой преминавания през този портал, преживените от нея множество „малки процедури“ и хилядите болезнени убождания от предписваните инжекции. С тази картина в мисълта си тя неволно забави стъпки. Робърт я държеше за ръка и усетил лекото й колебание, хвърли мигновен поглед на часовника.

— Хайде, побързай! — подкани я той. — Закъсняваме вече.

Тя се постара да ускори крачка. Днешната процедура с яйцеклетките й бе четвърта поред. Съчетанието да си лекар и пациент я изпълваше с ужасни мисли. Очакваните болки я тревожеха най-малко, вълнуваше я заплахата от евентуални усложнения — а понякога те биваха и смъртоносни.

Подминаха информацията и се качиха на втория етаж, направо в отделението за фертилизация инвитро. В обикновено тихата и спокойна чакалня те внезапно станаха свидетели на нещо неочаквано и невиждано тук.

— Няма да позволя повече да ме баламосвате! — крещеше добре облечена стройна жена.

Мариса прецени, че е около трийсетгодишна. В чакалните на клиниката не се чуваше нищо по-силно от шепот, а да ечат крясъци, беше недопустимо. Това бе така изненадващо, както пиянски викове в черква.

— Мисис Зиглър, моля ви! — каза уплашена регистраторка.

— Не ме мисисзиглъросвай! — изкрещя жената. — Трети път вече идвам за папката с медицинското си досие. Искам я веднага!

Ръката й се стрелна напред и със замах помете всичко от бюрото. Чу се трошене на стъкло, по пода се разхвърчаха писалки, моливи и листове хартия. Пациентите замръзнаха в креслата си.

Мариса потрепери при звука от строшено стъкло. Спомни си как преди малко самата тя искаше у дома да запрати часовника в стената и се изненада от духовното сродство с мисис Зиглър.

Непосредствената реакция на Робърт беше да направи бърза крачка пред Мариса и да застане между нея и побеснялата жена. Когато видя как мисис Зиглър се стреми да заобиколи бюрото, той се побоя, че е готова да се нахвърли върху бедната регистраторка, мълниеносно се озова зад развилнялата се пациентка и я сграбчи през кръста.

— Успокойте се! — каза тихо, но твърдо, надявайки се гласът му да прозвучи и императивно, и примирително.

Сякаш предвидила такава намеса, мисис Зиглър се извъртя и бързо описа дъга с доста тежката си чанта. Тя се стовари върху лицето на Робърт и разцепи устната му. Тъй като ударът не й донесе освобождаване от ръцете му, мисис Зиглър присви лакът за втора атака. Този път беше кроше право в рамото му.

— Ооооо! — изкрещя Робърт, изненадан от този удар, и я блъсна силно настрани, като се втренчи учуден в нея.

— Махайте се от пътя ми! — изръмжа тя. — Не е ваша работа.

— Напротив, сега вече е моя! — кресна Робърт.

Вратата на чакалнята се отвори с трясък и вътре нахлуха д-р Карпентър и д-р Уингейт. Зад тях вървеше униформен пазач с лента на ръкава. И тримата веднага се насочиха към мисис Зиглър.

Д-р Уингейт, директор на клиниката и шеф на отделението за оплождане инвитро, взе веднага всичко в свои ръце. Беше едър мъж, с голяма брада и лек английски акцент.

— Ребека, какво, за бога, става с теб? — запита той с успокояващ глас. — Независимо колко много си била раздразнена, това не е най-подходящият начин да постигнеш целта си.

— Искам своето медицинско досие — отговори мисис Зиглър. — Всеки път, когато вляза тук, започват да ме мотаят. Нещо не е в ред в това заведение, има нещо скапано. Искам си папката с медицинските документи. Те са си мои.

— Не, Ребека, не са — поправи я кротко д-р Уингейт. — Те са документи на клиниката. Известно ти е, че лечението на безплодието е изпълнено със стресови ситуации и пациентите са склонни да се гневят на лекарите и медицинския персонал, хората, поели изцяло грижата да им помагат. Ние ви разбираме напълно, ако се чувствате нещастни. Ние дори ви казваме, че ако искате да отидете другаде за лечение, с готовност ще предоставим цялата документация на новия ви лекар. Такива са нашите правила. Ако вашият нов лекар пожелае да ви ги даде, това ще реши той.