Мариса стори каквото й бе наредено. В една от вените й пак бе включена система и й вляха малко количество валиум. Главата й бе започнала да се замайва, но Мариса не бе успяла да се освободи от тревогата да не изпадне в преживения преди кошмар.
„Отлично!“ — бе казал д-р Толентино й като бе проверил повторно със светлинния сноп местоположението, бе повикал д-р Карпентър. Той бе влязъл, придружен от медицинската сестра, и двамата навлекли като д-р Толентино тежките гумено-оловни престилки, предпазващи ги от опасната радиация на рентгеновото лъчение. При вида им Мариса се бе почувствала много по-изложена на вредното рентгеново облъчване.
Тя бе усетила, че краката й бяха повдигнати, разтворени и прикрепени към поставките в гинекологично положение. След това долният край на рентгеновата маса падна изпод седалището й и тя увисна само върху поставките на краката си.
„Сега ще усетите спекулума4“ — я бе предупредил д-р Карпентър.
— След това бе усетила проникването на спекулума и разтягането отвътре; бе чула металното щракане на двузъбците, заловили устните на шийката на матката и изтеглили я напред; усетила бе леките бодвания при инжектиране на местната упойка. После бе прозвучал гласът на д-р Карпентър: „А сега да вкараме контрастното вещество. Мариса, ще почувствате доста силна болка ниско в корема“.
След миг я проряза ужасна болка. Върху екрана малко вляво от себе си видя контрастните очертания на матката.
„Ще се наложи да опитаме още веднъж — бе казал д-р Карпентър, — контрастът не прониква в тръбите. Сега болката ще е още по-силна.“
Той бе вкарал контрастната материя с много по-голямо налягане. Рентгеновата тръба над нея изпрати мощен поток лъчи и бе направена и снимка. Остра болка бе разкъсала долната част на корема й, сякаш я прободоха с нож. Двамата лекари и сестрата изчезнаха зад екрана, за да видят рентгеновата снимка. Като се върнаха, Мариса запита, обхваната от силно напрежение: „Какво става? Какво установихте?“.
„Най-после разбрахме защо не можете да имате бебе — й бе отговорил тържествено д-р Карпентър. — Двете ви фалопиеви тръби са безнадеждно блокирани, дори капчица от контраста не може да проникне в тях. Прекарали сте някаква инфекция. Не можете ли да си спомните нещо такова, дори и от детска възраст?“
„Не!“ — бе заявила категорично тя.
„Понякога успяваме да открием причината за запушване на тръбите, а понякога — не. Леки повишавания на температурата в детска възраст могат да доведат до това. — Той сви рамене и потупа Мариса по ръката. — Занапред ще го установяваме.“
„Каква ще е следващата стъпка?“ — бе запитала нетърпеливо Мариса. Тя се чувстваше вече достатъчно виновна за безплодието си, а сега се бе притурил и страхът. Страх от възможността някой от бившите й любовници да й е „натресъл“ нещо. Никога не е била разпусната, но все пак бе имала полови контакти, по-специално с Роджър. Възможно ли бе той да й е лепнал нещо? При тази мисъл стомахът й се бе присвил на топка.
„Не съм убеден, че сега е моментът да обсъждаме по-нататъшната си стратегия — бе отвърнал д-р Карпентър, — но би могло да се помисли за евентуална лапароскопия и биопсия от фалопиевите тръби. Винаги можем да използваме и оплождане инвитро…“
— Мариса! — чу резкия глас на Робърт и той веднага я върна от мисленото й пътуване из миналото в чакалнята. — Какво правиш? Къде си се отнесла? Та ти даже не си се записала. — Той хвърли бърз поглед към часовника си. — Хайде, Мариса! — И се насочи към регистраторката, а Мариса го последва.
— Извинете ме — заоправдава се регистраторката, — в бъркотията преди малко пропуснах да запиша мисис Бюканън.
— Моля — каза Робърт, — само уведомете лекарите, че тя е тук.
— Веднага — изправи се регистраторката, — но преди това искам да ви благодаря за оказаната помощ. Много ли ви заболя?
— Само две шевчета. — Гласът на Робърт поомекна. — Добре съм. — И като се поогледа, добави: — Бихте ли ми дали едно от… ъъъ… онези съдчета в пластмасова опаковка?
— Разбира се. — Тя бръкна в чекмеджето и му подаде петрито в пластмасова торбичка.
— Това ще ти достави ценния продукт — изръмжа той към Мариса и без да я погледне повече, изчезна през една от вратите.
Мариса го проследи с поглед, съзнаваща, че отчуждаването помежду им все повече расте.
— Ще съобщя на доктор Уингейт, че чакате.
Мариса кимна и бавно се запъти към мястото си, където се отпусна тежко. Нещо не вървеше както трябва. Тя все не успяваше да забременее, а бракът й се разпадаше пред очите й. Замисли се за безбройните служебни пътувания на мъжа си напоследък. За първи път, откакто бяха женени, у нея се породи съмнение дали не съществува някаква връзка с друга жена. Може би това беше причината тази сутрин да откаже да даде сперма. Твърде вероятно предпочиташе да я пръска някъде другаде.
4
Продълговат инструмент за разтваряне, с цел да се огледа и манипулира върху шийката на матката и влагалищните стени. — Б.пр.