Освен това Кен бе прегледал най-старателно всички препарати и не бе открил никакъв микроорганизъм, нито туберкулозен, нито някакъв друг вид. Но държеше твърдо на диагнозата си за туберкулозно възпаление на фалопиевите тръби, въпреки че Мариса недоумяваше как може да се е заразила.
— Доктор Уингейт! — Тревожен вик пак откъсна Мариса от мислите й. Тя поизви глава и видя мисис Харгрейв на прага.
— За бога, не виждате ли, че съм зает? — обади се той.
— Боя се, че се касае за нещастен случай.
— Сега търся тези дяволски яйцеклетки! — изкрещя той.
— Чудесно — отвърна мисис Харгрейв и затвори вратата.
— Е, най-после потръгна! — произнесе със задоволство доктор Уингейт. Погледът му бе фиксиран в екрана.
— Ще ми позволите ли да видя спешния случай? — каза доктор Артър.
— Ще почака. Сега да видим яйцеклетките — дойде отговорът на шефа.
Следващият половин час течеше за Мариса бавно и мъчително. Непрекъснато й се спеше, ала дърпанията в корема не позволяваха.
— Чудесно — каза доктор Уингейт, — това е последният от видимите фоликули. Да видим сега колко успяхме да съберем6.
Като остави лапароскопа настрани и свали ръкавиците си, доктор Уингейт изчезна заедно с асистиращата сестра в съседната лаборатория, за да изследва под микроскопа аспирираната тъкан.
— Добре ли сте? — попита доктор Артър.
Мариса кимна.
След няколко минути доктор Уингейт се появи отново. Широка усмивка озаряваше лицето му.
— Бяхте много добро момиче — поздрави той Мариса. — Имате осем отлични яйцеклетки.
Мариса въздъхна шумно и затвори очи. Постепенно се унесе и долавяше само бегло, че се суетят около нея, слагат я на носилка и я откарват в отделението за лежащо болни. Тук слабо се поразбуди, докато я прехвърлят на леглото, и тогава заспа дълбок сън под въздействието на валиума.
За доктор Норман Уингейт като лекар и фармацевт най-любими бяха интелектуалните вглъбявания в молекулярната биология. Като разглеждаше яйцеклетките на Мариса през обектива на своя мощен микроскоп, той изпита истинско удоволствие и благоговение. Там, в тези микроскопични клетки, се криеше такава огромна, невероятна сила за създаване на човешко същество.
И осемте яйцеклетки бяха напълно узрели. Той ги сложи внимателно в предварително приготвената в отделни съдове хранителна култура. След това съдинките бяха пренесени в специален инкубатор с контролирана температура и концентрация на газовете.
През това време спермата на Робърт вече се бе втечнила. Доктор Уингейт се залови да проведе сам осеменяването. Държейки изключително много за перфектността в работата, той извършваше лично процеса. Тази клетъчно-биологична дейност бе неговата стихия. Осеменяването беше продукт колкото на научното познание, толкова и на индивидуалното изкуство.
— Доктор Уингейт! — В лабораторията нахлу мисис Харгрейв. — Много ми е неприятно да ви безпокоя, но случаят на Ребека Зиглър взе нов обрат и вашата намеса е наложителна.
— Не можете ли вие да се справите? — вдигна глава той.
— Пристигнала е цялата преса. Дори екип от телевизията е тук. Най-добре ще е да дойдете лично вие.
Доктор Уингейт погледна колебливо към съдинката със спермата на Робърт. Мразеше бюрократичните задължения да пречат на биологичните занимания, но като директор на клиниката нямаше голям избор в такива случаи. Погледна асистиращата сестра.
— Имате шанс да покажете какво можете, сестро. Продължете и довършете осеменяването, като внимавате за концентрацията и „изплуването“. Толкова често сте ме наблюдавали как го върша, така че, хайде, залавяйте се. — И той излезе.
— Мисис Бюканън! Ало! Мисис Бюканън! При нас ли сте вече? — зовеше я приятелски глас.
Мариса отвори очи. Над нея бе наведено широко усмихнатото лице на мила сестра. Мариса излизаше из дълбините на кошмарния сън. Бе сънувала, че е захвърлена сам-самичка в огромна гола пустиня. Отначало се помъчи да включи гласа в съня, но сестрата настояваше нежно и упорито:
— Хайде, мисис Бюканън, съпругът ви е тук!
Цялата стая се въртеше пред очите на Мариса. Тя успя най-после да фиксира поглед. Значката върху ревера на сестрата гласеше: „Джудит Холидей“. Тогава видя зад нея и Робърт.
6
При узряване на яйце в яйчника се получава лека подутина върху повърхността му — тя се нарича граафов фоликул. Узрялото яйце пробива фоликула, излиза извън яйчника и е готово за оплождане. — Б.пр.