— Колко е часът? — запита Мариса и се повдигна на лакът. Чувстваше се, като че ли току-що бе заспала. Съвсем сигурно Робърт не би могъл да приключи работата си, та да се върне за нея.
— Четири и петнайсет следобед — отговори бодро Джудит, като навиваше маншета за измерване на кръвното налягане около ръката й и го напомпваше.
— Как се чувстваш? — попита я Робърт.
— Предполагам, добре. — Мариса не бе съвсем сигурна. Валиумът все още циркулираше из целия й организъм. Устата й беше суха като пустинята от съня. Беше зашеметена, че денят бе изминал толкова бързо.
— Данните за общото ви състояние са идеални — сне маншета от ръката й Джудит. — Ако имате желание, готова сте за вкъщи.
Мариса провеси крака от леглото и усети кратък световъртеж. Той се повтори, когато стъпи на пода.
— Как е? — попита я Джудит.
Мариса отговори, че е добре, но чувства известна слабост. Пое глътка вода от чашата до себе си и й стана по-добре.
Двайсет минути по-късно стъпи с несигурна крачка в колата на мъжа си и се настани до него. Навън вече притъмняваше и повечето от автомобилите се движеха със запалени светлини.
— Доктор Уингейт ми каза, че изваждането е протекло много задоволително — поде Робърт.
Мариса кимна и извърна глава към него. Острият му профил се очертаваше във вечерния здрач. Той не погледна към нея.
— Ние с теб разполагаме с осем яйцеклетки — обясни тя, като наблегна специално на „ние“. Изучаваше го, като се опитваше да разчете реакцията му. Надяваше се, че той ще продължи в същия дух. Вместо това мъжът й промени темата:
— Научи ли за трагедията в клиниката?
— Не. Каква трагедия?
— Спомняш ли си жената, която ме удари? Тя буйстваше в чакалнята, когато пристигнахме. Май е завършила със самоубийство. Скочила е от шестия етаж на клиниката.
— Боже мой! — Мариса живо си спомни как мислено се беше идентифицирала с нея. Беше усетила отчаянието на жената, тъй като често й се бе случвало и на нея самата.
— Умряла ли е? — попита Мариса с колеблива надежда за някакъв шанс да е останала жива.
— Веднага, на място. Една от пациентките е видяла.
— Горката женица!
— Коя по-точно? — запита Робърт.
— И двете! — отвърна Мариса, въпреки че в ума й беше Ребека.
— Сигурен съм, пак ще ми напомниш, че не сега е времето да говорим за този инвитро протокол, но обезумялата жена е само потвърждение на това, което казах сутринта. Явно не сме ние единствените, които страдаме от непосилното бреме. Наистина си мисля: само този цикъл и да ликвидираме с всички инфертилни глупости. Погледни как зле се отразява и на твоята работа.
Последна грижа за Мариса беше да мисли за своята педиатрична практика.
— Говорих откровено с шефа си и той ме разбира. Той симпатизира на моите тежки усилия, а не всички го правят.
— Прекрасно от негова страна, но какво ще кажеш за пациентите си? Те сигурно се чувстват изоставени.
— За моите пациенти има кой да се грижи — озъби се Мариса, а всъщност тя се тревожеше за тях.
— Освен това — добави рязко Робърт — аз приключих вече с тези „изпълнения“. Да пристигам в клиниката и да ми се връчва това съдче, е, не мога да се унижавам повече така.
— Да се унижаваш? — обади се като ехо Мариса, сякаш не беше чула както трябва. Въпреки продължаващия ефект на валиума веднага пак се разстрои. След всичките болезнени и рисковани процедури, понесени от нея точно този ден, той прави трагедия от съвсем безболезнено и кратко усилие от своя страна. Тя се опита да преглътне, но не успя. — Унизително? Ти намираш собствения си принос за унизителен акт? А какво ще кажеш за мен: цял ден простряна по гръб, гола, с разкрачени крака, вирнати нагоре, и цял куп колеги се въртят наоколо и ти бърникат и ти ровичкат в тялото?
— С това потвърждаваш точно моето мнение — отвърна Робърт. — Никога не съм искал да кажа, че за мен е било унизително, а за теб — не. То беше насилие и за двама ни. Искам да сложим край на всичко това, и то още сега.
Мариса не отговори, а впи гневен поглед в пътя пред себе си. Знаеше, че Робърт също е разгневен. Докога щяха да продължават тези техни крамоли, водещи до явна вражда?
След десет минути безмълвно пътуване Мариса се поуспокои значително. Обърна се към Робърт и му съобщи, че днес я е посетила мисис Харгрейв.