— Прояви голяма симпатия и заедно с изразеното съчувствие ми направи интересно предложение.
— Да чуем — отвърна Робърт.
— Предложи да се възползваме от услугите на психоанализата, предлагани в клиниката. Струва ми се, че идеята не е лоша. Тя ми обясни, че много хора, ползвали техните съвети, са получили голяма помощ.
— Нямам никакво желание да се занимавам с подобни щуротии — отсече Робърт, като не остави място за по-нататъшна дискусия. — Нямам намерение да губя повече време и пари за някого, да ми обяснява защо ми е дошло дотук от някакъв процес, който ни прави толкова нещастни, та ще се хванем за гушите. Жертвахме достатъчно време, усилия и пари. Вярвам, даваш си сметка, че за тези глупости досега хвърлихме на вятъра повече от петдесет хиляди долара.
И двамата потънаха отново в мълчание. След някоя и друга минута Робърт пак го прекъсна:
— Чу ме, нали? Петдесет хиляди долара.
Мариса се извъртя към него с пламнало лице.
— Петдесет хиляди, сто хиляди! Какво значение имат тези пари, ако това е единственият шанс да се сдобием със свое дете? Понякога не мога да те позная, Робърт. Не съзнаваш ли, че непрекъснато се нараняваме взаимно? Нали имаше достатъчно пари, та да можеш да купиш новата тъпа кола тази година? Наистина се удивлявам на предпочитанията ти.
Мариса се извърна ядосана от Робърт, скръсти ръце на гърдите си и потъна в собствените си мисли. Учудваше се как поначало са могли да бъдат привлечени един към друг два тъй различни манталитета като нейния и неговия.
— Обратно на теб — заговори Робърт, когато наближиха жилището си — на мен петдесет хиляди ми изглеждат много пари. И какъв е резултатът от тяхното пропиляване? Нищо, освен ужасни взаимоотношения и разпадане на брака. Намирам, че сме платили твърде голяма цена. Започвам все повече да намразвам тази клиника, впрочем никога не съм се чувствал комфортно там. А атаката на онази побесняла жена никак не увеличи симпатиите ми. А видя ли пазача?
— Какъв пазач?
— Пазачът, дето нахлу с двамата доктори при инцидента. Азиатската мутра в униформа. Видя ли оръжието му?
— Не, не забелязах, че е въоръжен.
Робърт умееше да променя темата. Сега ставаше дума за техните взаимни отношения и тяхното бъдеще, а той изведнъж намесва някакъв пазач.
— Носеше на кръста си „Колт Питон 357“. Нима се мисли за някакъв азиатски Хари Мръсника?
Малко след единайсет часа вечерта доктор Уингейт влезе в любимата си лаборатория. Цялата клиника бе притихнала и потънала в мрак. Той смени престилката си с нова, чиста и изми много грижливо ръцете си. Спокойно би могъл да изчака до сутринта, но нямаше търпение да разбере как се развиват осемте яйцеклетки, извадени днес от Мариса.
Доста голяма част от следобеда му бе ангажирана с формалности около нещастието с Ребека Зиглър. След това се бе върнал в лабораторията, за да открие, че сестрата се беше справила отлично с подготовката на спермата. Беше разпределила и яйцеклетките, всяка в отделно малко съдче с органична култура. Към два часа следобед доктор Уингейт бе прибавил по около 150 000 подвижни, енергични сперматозоида, а после отново ги бе поставил в инкубатора с 5% въгледвуокис, 98% влажност и 37°С температура.
Доктор Уингейт включи светлината на мощния си микроскоп и извади от инкубатора първото съдче, сложи го под микроскопа и видя, че яйцеклетката бе оплодена от един сперматозоид, дележът на ядрото бе започнал. Провери след това съдчетата подред и за своя голяма радост установи, че всички са оплодени. Прехвърли внимателно зародишите в свежа хранителна среда, като добави повече физиологичен серум, и ги върна в инкубатора.
След като приключи с всичко това, се премести на телефона. Въпреки късния час позвъни на Бюканън. В себе си се оправдаваше, че за хубавата новина никой нощен час не е прекалено късен. Телефонът звъня пет пъти последователно, тъкмо мислеше да затвори и чу гласа на Робърт.
— Съжалявам, че ви звъня толкова късно — каза лекарят.
— Няма проблеми — отвърна Робърт. — Работех в кабинета си, а това е линията на моята съпруга.
— Имам чудесна новина за вас, мили хора.
— С удоволствие ще я чуем — каза Робърт. — Почакайте само за миг да събудя Мариса.
— Може би не е разумно — съжали я доктор Уингейт. — Бихте могли да й я предадете и вие или сутринта да й позвъня аз. След изживените днес страдания редно е да я оставим да се наспи.
— Тя ще иска да ви чуе — увери го Робърт. — Освен това ще си заспи веднага след разговора. Това никога не й е било проблем. Почакайте така.