Выбрать главу

След кратко време се чу умореният глас на Мариса.

— Извинявайте, че ви събуждам, но вашият съпруг ме увери, че не бихте имали нищо против.

— Той ми каза, че има добри новини.

— Наистина — бе отговорът. — Всичките осем яйцеклетки са вече сполучливо оплодени. Стана много бързо и аз съм настроен оптимистично. Обикновено около осемдесет процента от яйцата се оплождат, така че пожънахме голяма реколта.

— Чудесно! — каза Мариса. — Означава ли това, че прехвърлянето им в мен ще бъде успешно?

— Ще трябва да бъда честен — отговори лекарят. — Не зная дали тези две неща са свързани, но няма да ви боли.

— Кое направи сегашния цикъл по-различен от другите? — запита Мариса. — При последния цикъл нито една яйцеклетка не се оплоди.

— И аз бих искал да знам — сподели откровено доктор Уингейт. — В някои аспекти фертилизирането остава мистериозен процес. Не познаваме причините за различните му вариации.

— Кога ще пренесете зародишите?

— До не повече от четирийсет и осем часа. Още утре сутринта ще проверя как се развиват.

— И ще ми вкарате четири ембриона?

— Точно така — отговори доктор Уингейт. — Както ви казах и преди, нашият опит показва, че прехвърлянето на повече от четири води до по-голям брой бременности, без да повишава ефикасността. Останалите четири ще замразим, за да ги ползваме, ако се наложи.

— Да се надяваме, че още първото пренасяне ще е успешно.

— Всички се надяваме на най-доброто — каза лекарят.

— Стана ми много жал, когато научих за самоубилата се жена в клиниката днес — подхвана нова тема Мариса. Тази трагедия занимаваше мисълта й цялата вечер. Мислеше си през колко ли безуспешни цикъла бе преминала горката Ребека Зиглър, за да стигне до това състояние. Оприличавайки себе си с нея, не можеше да се избави от предчувствието за пореден свой неуспех. Тъй като бе преживяла вече доста несполуки, може ли да бъде оптимистка за настоящото фертилизиране? Ще бъде ли новият неуспех в състояние да извади и нея от психическото равновесие?

— Ужасна трагедия! — В тона на доктор Уингейт вече не звучеше предишният ентусиазъм. — Преди нервната й криза в чакалнята нямахме представа колко дълбоко е разстроена. Явно със съпруга й са се разделили. Опитвахме се да ги склоним за консултации с психолог, но те не пожелаха.

— На колко беше тя? — запита Мариса.

— На трийсет и три, струва ми се. Трагична загуба на млад живот. Аз се тревожа относно ефекта на това събитие върху останалите пациентки. Инфертилитетът е емоционална битка за всеки човек, въвлечен в него. Струва ми се, че избухването на мисис Зиглър в чакалнята с нищо не е подобрило душевното ви състояние.

— Поставих се в нейното положение — призна си Мариса. Това особено силно я завладя тъкмо сега, когато узна за неприятностите на Ребека в брачния й живот, още повече че двете жени бяха съвсем близки по възраст.

— Моля ви, не говорете такива неща — разтревожи се доктор Уингейт. — Нека гледаме напред по-весело и да постигнем сполучливо пренасяне на ембрионите. Изключително важно е в такъв момент мислите ви да са оптимистични.

— Ще се опитам да ги коригирам — отвърна Мариса.

След като затвори телефона, се почувства доволна, че повдигна въпроса за самоубийството. Разговорът на тази тема с доктор Уингейт посмекчи душевното й объркване от трагедията.

Мариса наметна роба и отиде в кабинета на Робърт. Завари го седнал пред компютъра си, впил поглед в екрана. Като я усети да влиза, той насочи въпросително очи към нея.

— Всички яйцеклетки са фертилизирали, тоест са се оплодили — съобщи му Мариса, като се настани на табуретката до внушителната библиотека.

— Това е обнадеждаващо — отвърна Робърт.

— Първото препятствие е преодоляно. Следващата стъпка е да вземат един от ембрионите и да го пренесат в мен.

— Лесно е да се каже, по-трудно е да се направи. — Робърт отново бе залепил очи в компютъра.

— Не можеш ли поне веднъж да ме подкрепиш? — помоли Мариса.

— Струва ми се — Робърт обърна лице към нея, — че ако те подкрепям, ще продължиш с опитите да пробиваш с глава стената. Аз все още имам твърде много въпроси, свързани с всички тези лечебни цикли. Ако сега успееш, ще е чудесно, но не желая да те виждам пак да се подлагаш на разочарования. — Той отново се извъртя към екрана на компютъра.