За момент Мариса не произнесе нито дума. Колкото и неприятно да й беше да го признае пред себе си, Робърт имаше право. Тя самата се боеше да си даде прекалено голяма надежда.
— Поразмисли ли повечко относно консултациите с психолог? — запита Мариса.
— Не. Казах ти, че не се интересувам от подобни консултации. Дотук животът ни изобилства с достатъчно чужди вмешателства. Загубихме твърде много от личния си живот.
— Доктор Уингейт ми каза за самоубилата се жена, че е прибягнала до такава отчаяна постъпка, защото тя и съпругът й са отказали да ползват услугите на психолог.
— Това да не е някаква зле прикрита заплаха? — попита Робърт. — Искаш да кажеш, че си готова да скочиш с главата надолу от покрива на клиниката, ако не отидем при психолог?
— Не! — отвърна разгорещено Мариса. — Просто ти предавам само казаното от доктор Уингейт. Клетата жена и съпругът й са били в доста обтегнати отношения. Били посъветвани да посетят психолога, но те отказали. Явно после са стигнали до раздяла. Това е било едно от нещата, довело жената до умопомрачение.
— И консултацията би разрешила всички проблеми? — попита саркастично Робърт.
— Не е задължително, но във всеки случай не би навредила. Започвам да мисля, че независимо дали ще продължим фертилизационната терапия, или не, би трябвало да потърсим съвета на психолог.
— Какво да ти кажа? — отговори Робърт. — Не съм заинтересован да пилея време и пари за безполезни съвети. Зная защо съм объркан и нещастен. Не ми е необходимо някой друг да ми го обяснява.
— И не желаеш да опитаме… — Тя се поколеба да добави думата „заедно“.
— Не мисля, че трябва да сме някакви велики учени, та да разберем съвсем простичко състоянието си. Най-добре е да прекратим тази терапия. Нека я изхвърлим от живота си.
— О, за бога! — извика възмутена Мариса и напусна любимия кабинет на мъжа си. Не желаеше нова караница.
Вместо към добро всичко вървеше все по-зле и по-зле.
4
20 март 1990 г.
8:45 сутринта
Четирите ембриона на Мариса изненадващо бяха нападнати от органична киселина. Тя проникна през нежната покривка до центъра на делящите се клетки. Отначало клетките постепенно забавиха дележа си, а в даден момент той спря окончателно. Всички зародиши бяха умъртвени.
— Колко е красиво! — извика възторжено Мариса.
Трудно й беше да повярва, че наблюдава току-що започващия живот на едно от своите деца. Ембрионът, намиращ се в двуклетъчен стадий, изглеждаше прозрачен в кристалнобистрата хранителна култура. За нещастие тя не беше в състояние да види хаоса, изявяващ се на молекулярно ниво в зараждащия се жив организъм. Мариса не съзнаваше, че става свидетел не на започващ живот, а на първите стъпки към смъртта.
— Замайващо, нали? — присъедини се към нейния възторг и д-р Уингейт. Той стоеше до нея, докато тя гледаше зародиша под микроскопа. Тази сутрин се беше появила неочаквано с молба да види един от своите зародиши. Отначало той се бе запитал доколко разумно ще е да удовлетвори подобна молба, но си спомни, че пациентката е лекарка, и осъзна, че би било трудно да откаже, въпреки че в този стадий от развитието на ембрионите не желаеше никого около тях.
— Просто не мога да повярвам, че от тези петънца ще станат напълно оформени личности — каза Мариса. Тя никога не беше виждала жив двуклетъчен ембрион, да не говорим за неин собствен.
— Мисля, че ще е най-добре да приберем това малко дяволче обратно в инкубатора — предложи д-р Уингейт.
Той отнесе внимателно малката съдинка до инкубатора и я постави върху съответната полица. Мариса го проследи с нескрита възхита.
— А къде са останалите четири? — запита тя.
— Ей там — посочи д-р Уингейт, — в замразителя с течен азот.
— Замразени ли са вече? — продължи да пита Мариса.
— Извърших замразяването лично тази сутрин — отговори д-р Уингейт. — Нашият опит показва, че най-подходящи за целта са двуклетъчните ембриони. Лично подбрах четирите най-годни да понесат замразяването, а после и размразяването. Ще ги държим в резерв, нека ги имаме за всеки случай.
Мариса се приближи до замразителя и поглади капака му. Идеята, че четири потенциални деца са вътре, замразени в състояние на анабиоза, предизвика у нея усещане за свръхестественост.
— Искате ли да надникнете вътре? — предложи шефът.