— Отнех ви толкова много време — поклати отрицателно глава Мариса. — Хиляди благодарности за любезността!
— Удоволствието беше мое — отговори д-р Уингейт.
Мариса изтича до асансьорите и натисна бутона за нагоре. Днес я бе довела тук една уговорена среща с Линда Муър, психоложката. Мариса бе взела решението снощи, когато след разговора Робърт й бе заявил, че ще спи в гостната.
Когато позвъни сутринта, тя си представяше, че трябва да чака известно време, за да й се определи приемен час, но мисис Харгрейв бе предупредила психолозите, ако се обади Мариса, да бъде приета незабавно.
Кабинетът на Линда Муър беше на шестия етаж, точно откъдето бе скочила Ребека Зиглър. Това съвпадение леко притесни Мариса. Докато вървеше по коридора, тя се напрягаше болезнено да познае през кой прозорец е излетяла. Чудеше се как горката жена не е открила сред медицинските документи, желани тъй страстно от нея, спасителна сламчица, която да съхрани живота й.
— Влизайте направо — покани я секретарката на психоложката, щом Мариса се представи.
Тя се запъти колебливо към вратата. Не беше съвсем убедена, че е кой знае колко професионално някой да й обяснява какъв е стресът, придружаващ инфертилитетната терапия. Изпитваше също и неудобство от необходимостта да обяснява отсъствието на съпруга си, но след като нямаше вече друг избор, влезе.
Обзавеждането на кабинета беше в успокояващи тонове. Креслата бяха удобни, тапицирани в пастелнозелено и сиво. Прозорецът гледаше към покрития с тухли двор шест етажа по-долу. Мариса се запита какво ли е вършила Линда Муър, когато Ребека Зиглър е полетяла към небитието.
— Защо не затворите вратата? — посочи Линда със свободната си ръка.
Беше млада, някъде под трийсетте, прецени Мариса.
— Моля, седнете и след минутка съм при вас — покани я любезно Линда. В момента разговаряше по телефона.
Мариса се отпусна в удобното кресло, обърнато към бюрото. Психоложката беше мило миньонче с късо подстригана червеникава коса и лунички около носа. Разговорът й явно беше с пациент и това накара Мариса да се почувства неудобно. Тя направи опит да не слуша, но разговорът приключи бързо и Линда насочи цялото си внимание към новодошлата.
— Много се радвам, че ми позвънихте — каза усмихната.
В същия момент и Мариса се почувства доволна. Колебанията й пред прага на кабинета изчезнаха за миг. Линда Муър я обгърна със своята компетентност и топлота. Окуражена от Линда, Мариса много скоро започна да разкрива душата си. Въпреки че Линда изслушваше пациенти от клиниката с широк кръг проблеми, най-важната й грижа бяха психическите изживявания на ангажираните в инфертилитетното лечение. Тя разбра трънливия път на Мариса по-добре от самата нея.
— Основно вашият проблем е в раздвоението ви да вземете решение — каза Линда след около половин час събеседване. — Имате две възможности: или да се примирите с безплодието и да изоставите всякакви опити за лечение, както ви съветва вашият съпруг, или да продължите лечението, а то ще рече да продължите стресовата ситуация от лечението, да продължите неудобствата в семейните ви взаимоотношения, да продължите пилеенето на пари, както се изразява съпругът ви, и да увеличавате цялото напрежение, без да имате сигурност за успех.
— Никой досега не го е формулирал пред мен тъй ясно и сбито — отвърна доволна Мариса.
— Мисля, че е важно човек да е наясно — продължи Линда — и да е честен, честен пред самия себе си. Трябва дълбоко да осъзнаете избора си и тогава да вземете най-правилното решение.
Постепенно Мариса започна да чувства по-голям вътрешен комфорт, а с това и по-дълбоко самовглъбяване.
— Един от най-тежките ми проблеми е, че не мога сама да реша коя посока да избера — призна откровено тя.
— Да, наистина — каза Линда.
— По отношение на моите прояви Робърт употребява термина „идея фикс“ — сподели Мариса.
— Вероятно е прав — последва разсъждението на Линда — и всичко се влошава, когато се добавят и емоционалните моменти: това люшкане между издигане и падане, това мятане от надежда към отчаяние, от тъга към гняв, от завист към самообвинение.
— Какво имате предвид под завист? — запита Мариса.
— Ами завистта, която ви обзема спрямо жените с деца — дойде отговорът. — Болката, изпитана, когато виждате майки с деца по улиците и магазините, изобщо навсякъде около вас.
— Също както и ядът ми спрямо майките в моята ежедневна педиатрична практика, по-специално към тези, които се отнасят небрежно с децата си според моите разбирания.