— За утре ми е назначено прехвърляне на ембрион. Това може да се окаже последният цикъл, ако съпругът ми настоява твърдо на своето решение.
Д-р Хаузър беше стар лекар с плешива глава и с малък венец от бели коси само около ушите и тила. Носеше старовремски очила с метални рамки и неизменна папийонка. Излъчваше топлота и благородство, създаващи чувство на удобство за всеки, който влезеше в допир него — от пациентите до колегите.
— Но ако оплождането излезе пак неуспешно — продължи Мариса — и ако успея да се разбера с Робърт, ми се иска да продължа с тези опити още малко, до осмия път. Така че бих могла да вляза в нормалния си ритъм на работа най-много до половин година.
— Приемете най-добри пожелания за успех в поетия от вас път — отвърна д-р Хаузър, — но временно ще трябва да ви намалим отново заплатата, докато възстановите редовната си практическа работа като педиатър.
— Напълно ви разбирам — каза Мариса — и съм ви искрено благодарна за търпението към мен.
Когато се върна в кабинета си, Мариса извади картичката от Линда и набра телефонния номер, изписан на нея. На позвъняването отговори приятелски звучащ женски глас.
— „Ризолв“ ли е? — запита Мариса.
— Да, точно така — отговори жената. — Аз съм Сюзън Уокър. С какво мога да ви бъда полезна?
— Посъветваха ме да ви позвъня — започна Мариса, — включена съм във фертилизацията инвитро при Женската клиника.
— От персонала ли сте, или пациентка?
— Пациентка, сега съм в четвъртия си цикъл.
— Бихте ли дошли, вие и вашият съпруг, на наше събиране?
— Мъжът ми сигурно ще откаже — отвърна Мариса притеснена.
— Звучи ми познато — позасмя се Сюзън. — Повечето от мъжете се колебаят, докато дойдат веднъж, после започва да им харесва. Ще помоля съпруга си да се обади на вашия. Той умее да убеждава.
— Но ако мъжът ми не дойде, ще бъде ли неудобно да съм сама?
— Небеса! Какво говорите?! Как може да мислите, че е неудобно? — учуди се Сюзън. — Ще ни е извънредно приятно да сте заедно с нас. Ще се окажете в голяма и разнообразна компания. Доста от жените ще бъдат също самички. — После й съобщи адреса и датата на следващото събиране и приключиха разговора.
След като затвори телефона, Мариса реши да слезе в приемната на педиатрията, за да изработи поне намалената заплата, припечелвана през последните месеци. Прегледа няколко деца с хрема, болно гърло и с възпаление на средното ухо, после донесоха осеммесечно бебе, чийто гръб бе покрит с множество циреи. Веднага допусна, че е стафилококова инфекция. Бебето се придружаваше от нямаща още двайсет години напълно незаинтересована майка.
— Какъв е проблемът? — запита Мариса, въпреки че всичко бе ясно. Просто нямаше кой да се грижи за това нещастно създание.
— Епа де да знам — отговори майката, като жвакаше дъвка, правеше балони и ги пукаше. — Лапето реве ден и нощ и никога не спира.
— Кога си го къпала за последен път? — Тонът на Мариса преливаше от възмущение.
— Вчера.
— Не на мен тия! — едва задържа Мариса избухването си. — Това дете не е къпано седмици, ако изобщо е къпано.
— Епа може да беше преди неколко дни — каза хлапачката.
Мариса посиня. Нещо я тикаше отвътре да заяви на това безотговорно същество, че то изобщо не става за майка. Превъзмогнала с усилие този порив, тя позвъни да дойде сестра. След малко при тях влезе сестра Ани Пъркинс.
— Заповядайте, доктор Бюканън — рече тя.
Мариса не успя да насили себе си да погледне майката, а само кимна в нейна посока.
— Това бебе има спешно нужда от баня. Също така направете посевки от гнойта на циреите му. Ще ги видя по-късно.
Мариса скочи, напусна стаята и се мушна в опразненото помещение за снабдяване. Захлупи лицето си в двете ръце и тихомълком се пребори с напиращите сълзи. Отвращаваше се от себе си, че не успява да намери сили да наложи контрол над емоциите си. Едва се бе въздържала да не зашлеви тази „майка“. За първи път в главата й възникна въпросът дали в това свръхемоционално състояние да продължава да приема пациенти.
— Защо да не излезем навън за вечеря? — предложи Робърт, когато се прибра както винаги късно от работа. — Нека отидем в онзи китайски ресторант. От месеци не сме стъпвали там.
Мариса си помисли, че идеята да излязат, е отлична. Освен това беше огладняла, а китайската храна й харесваше.