Качиха се в колата на Робърт и поеха към града. Робърт беше в много добро настроение. Бе сключил отлична сделка с европейските си партньори. Мариса слушаше с половин ухо разказа му.
— Днес посетих психоложката на клиниката — каза тя, когато възбуденият брътвеж на мъжа й секна. — Оказа се по-полезна, отколкото очаквах.
Робърт не отговори, дори не отправи поглед към нея. Веднага усети упоритата му вътрешна съпротива, щом тя насочи разговора към проблемите на лечението.
— Името й е Линда Муър — продължи Мариса. — Много мила млада жена и се надява, че ще я посетим заедно поне веднъж.
— Казах ти вече, че не се интересувам — обърна най-сетне очи към жена си Робърт.
— Може да ни е от полза — настоя Мариса. — Например тя ме посъветва да решим предварително колко цикъла да продължим да опитваме, преди да се откажем. Обясни ми, че не е толкова ужасно, когато знаеш, че тия мъки все някога ще имат край.
— Колко цикъла ти препоръча? — попита Робърт.
— Осем — отвърна Мариса. — Според статистиката четири не са достатъчни, за да има ефект.
— Това ще рече осемдесет хиляди долара — изкоментира Робърт.
Мариса не бе в състояние да отговори. Само пари ли се въртят винаги в мислите му? Как може да сведе появата на нов живот до проста доларова сметка?
Продължиха пътя си в мълчание. Намерението на Мариса да поговори с Робърт бе намаляло значително, но тя все още желаеше да повдигне въпроса за спането му в гостната стая. Изпитваше нужда да каже нещо. Пристигнаха до ресторанта, тя отвори вратата на колата от своята страна, набрала вече кураж да заговори по въпроса, но забеляза, че Робърт не е в състояние да приеме този разговор.
— Изпитвам нужда да си почина от всичко това — каза раздразнително той. — Колко пъти съм ти напомнял, че тези инвитро глупости ме подлудяват. Ако не е едно, ще е друго, а сега пък тези тъпи психоконсултации.
— Не са тъпи! — отвърна рязко Мариса.
— Ето, започваш отново. В последно време не можем да поговорим, без да излезеш от релси.
Вън от колата те втренчиха остри погледи един в друг.
— Хайде да ядем! — смени той изведнъж темата.
Тя го последва ядосана в ресторанта.
Ресторантът „Китайска перла“ се ръководеше от семейство, придвижило се наскоро от китайския квартал към предградията на Бостън. Подредбата на ресторанта бе типична: двайсетина маси с пластмасови покривки с по два червени дракона. В този късен вечерен час само четири-пет от масите бяха заети.
Мариса седна на стол, обърнат към улицата. Чувстваше се ужасно. Внезапно престана да усеща какъвто и да е глад.
— Добър вечер — поздрави ги келнерът, като им даде менюто.
Мариса хвърли поглед към китаеца, поемайки листа.
Робърт я попита би ли пила с него някакъв аперитив. Още преди да успее да отговори, тя усети студена пот да покрива цялото й тяло. Светкавично мисълта й я бе отнесла обратно в клиниката, когато й вземаха материал за биопсията. Картината пред очите й бе поразяващо жива, сякаш отново лежеше там, върху гинекологичния стол.
— Махнете го оттук! — закрещя тя, скочи и захвърли листа с менюто. — Не му позволявайте да ме докосне! — продължи да вика, объркана в реалност и видения.
Тя виждаше лицето на доктор Карпентър да се подава между покритите й с чаршаф крака, превърнато в лице на демон. Очите му не бяха вече сини, а черни като оникс и разкривени.
— Мариса! — извика Робърт, обхванат от смесени чувства на загриженост, шок и смущение. Останалите посетители се бяха вкаменили, насочили погледи към Мариса. Робърт се изправи и протегна ръце към нея.
— Не ме докосвай! — изпищя тя, като блъсна ръката му, завъртя се на токовете си и излетя от ресторанта, удряйки с трясък вратата.
Робърт се завтече след нея. Настигна я пред ресторанта, обви ръце около раменете й и я раздруса здраво.
— Какво става с теб, Мариса? — запита той.
Тя запремига, сякаш излизаше от транс.
— Мариса, какво се е случило? Кажи ми!
— Не зная какво стана — отвърна отпаднала тя. — Внезапно се оказах в клиниката, за да ми правят биопсия. Нещо щракна в главата ми и отключи отвратителното ми преживяване под действието на кетамина.
Тя погледна към ресторанта. Хората бяха струпани на прозореца да я гледат. Почувства се глупава, объркана и уплашена.
— Хайде — обгърна я Робърт с ръка, — да се махаме.
Той я поведе към колата. Мислите й препускаха обратно, мъчейки се да намерят някакъв отговор. Никога не бе губила контрол до такава степен. Какво става с нея? Полудява ли?