Качиха се в колата, но Робърт не тръгна веднага, а запита:
— Сигурна ли си, че си добре? — Тази случка му дойде много.
— В момента съм само изплашена — кимна тя. — Никога не съм преживявала подобно нещо. Не мога да си обясня какво го е предизвикало. Зная, че напоследък нервите ми бяха крайно напрегнати, но това едва ли може да бъде обяснение. Наистина бях гладна, но едва ли гладът беше причината. Може би острата миризма на различни подправки в ресторанта. Обонянието влияе директно върху състоянието на мозъка. — Тя търсеше физиологично обяснение, докато внимателно отбягваше да застане лице в лице с психологичното.
— Аз ще ти кажа какво ми говори всичко това — намеси се Робърт. — То ми казва, че взимаш обилно какви ли не лекарства. Това постоянно тъпкане с хормони не може да не ти навреди. Мисля, че е поредният сигнал да спрем тази инвитро глупост, и то веднага, без отлагане.
Мариса не пророни и думица. Тя беше достатъчно изплашена, за да се замисли дали Робърт все пак не е прав.
5
21 март 1990 г.
7:47 сутринта
— Искаш ли да хвърлим ези-тура, та да видим кой ще прави аутопсията? — предложи Кен Мюлер на Грег Хомел, младши асистент патолог, временно придаден към Кен за обучение в специалността. Кен беше очарован от Грег. Момчето имаше силно желание за работа и притежаваше остър ум. Кен се усмихна, задето го нарича момче, та той беше само пет години по-млад от него самия.
— Ези — печеля, тура — ти губиш — предложи хитро Грег.
— Добре, хвърляй — отвърна Кен, задълбочил се вече в болничния лист, придружаващ жертвата. Това беше жена на трийсет и три години, паднала от шестия етаж на Женската клиника.
— Тура — оповести Грег. — Ти губиш.
Грег обичаше да извършва аутопсии, докато повечето от специализиращите му колеги ги мразеха. За него това беше любопитно занимание, своего рода детективска история с тленни останки, които крият някаква загадка. Кен не беше така ентусиазиран като Грег по отношение на аутопсиите, но в ролята на негов наставник приемаше спокойно този възторг на Грег.
Сега, когато четеше болничния лист на пациентката, той малко се ядосваше. Бяха минали повече от двайсет и четири часа от настъпването на смъртта, а Кен следваше твърдо принципа аутопсията да се извършва колкото е възможно по-бързо при нещастните случаи. Вярваше, че така ще научи много повече.
Жената е била докарана с линейка в болница „Мемориал“, за да опитат да я изведат от клинична смърт, но установили, че е окончателно мъртва, а след това поставили тялото в хладилната камера. То е трябвало да бъде изпратено в съдебната медицина, но поради претрупаност от работа пропуснали да го сторят. Накрая пристигнала молба от съдебната медицина аутопсията да се проведе в „Мемориал“ и шефът на Кен се съгласил с готовност. Винаги е било проява на политическа мъдрост да стоиш на страната на съдебната медицина. Не знаеш кога ще ти се наложи да искаш услуга от тях.
Тъкмо Грег се готвеше да направи началния Y-образен разрез на трупа, Кен му нареди да изчака:
— Прочете ли придружителния медицински лист?
— Разбира се — отговори Грег, почти обиден от подобен въпрос.
— Значи си запознат с инфертилните й проблеми? — запита Кен, все още навел глава над листа. — Опитите инвитро и блокираните фалопиеви тръби?
Запушените тръби задействаха някакво звънче в мозъка му и той си спомни посещението на Мариса.
— Да, и поради това тя е заприличала на възглавничка за игли — отвърна Грег.
— Ох! — изпъшка Кен, като погледна ръцете й.
— А тук има съвсем прясно убождане — посочи Грег сгъвката на левия лакът. — Виждаш ли подкожното кръвонасядане около вената? Взимана й е кръв малко преди да скочи от прозореца. Не допускам да е дело на нашата спешна бригада, защото тя е донесена мъртва при тях.
Очите на двамата лекари бавно се срещнаха. И двамата мислеха едно и също — пациентката сигурно не беше наркоманка.
— Може би ще трябва да потърсим намесата и на токсиколог — произнесе зловещо Грег.
— Тъкмо това е и моят съвет — каза Кен. — Запомни, че на нас ни плащат, за да се съмняваме.
— На вас ви плащат — засмя се Грег. — Като специализант аз получавам само някакво подаяние.