Кафето бе донесено и сервирано. Лестър си добави малко сметана. Той изучаваше изпитателно гостенките над ръба на чашката си.
— Мистър Карстънс ми спомена, че сте проявили интерес към някаква стара статия — каза Лестър. — Какви проблеми третира тя?
Мариса извади веднага статията и я постави върху бюрото. Той само плъзна поглед по нея и я върна обратно.
— Какво по-точно ви интересува в случая? — запита.
— Доста дълга история — отговори Мариса.
— Разполагам с достатъчно време да я чуя.
— Ние двете имаме един и същи проблем с инфертилитета като този, описан тук: запушени фалопиеви тръби вследствие туберкулоза. — След това му разказа за работата си в Центъра за контрол върху заболяванията и в областта на епидемиологията. — Когато разбрахме, че нашият проблем се интернационализира, решихме да започнем да го проучваме. Статията ми бе изпратена от споменатия център. Свързахме се по телефона с вашата клиника, но не успяхме да открием автора на статията.
— И какво щяхте да го попитате, ако го бяхте открили?
— Две неща — каза Мариса. — Първо, дали е провел някакви епидемиологични проследявания на описаните от него случаи и, второ, открил ли е нови случаи на същото заболяване. Ние в Бостън имаме пет такива.
— Известно ви е, че инфертилитетът изобщо нараства — каза Лестър. — Инфертилитет по всякакви причини, а не само от блокиране.
— Знаем всичко това — отвърна Мариса. — Но запушването на тръбите обикновено е явление при други инфекциозни заболявания, а в случая имаме нарастване на туберкулозния възпалителен процес в женските родови пътища. Това явление може да се окаже някакъв нов сериозен клиничен проблем.
— Съжалявам, че сте изминали такъв дълъг път, за да научите нещо повече за тая статия. Всички данни са измислени от автора. Няма и следа от истина в нея. Реални са може би един или два случая. Останалите са фабрикувани от автора. Ако, се бяхте свързали с мен по телефона, щях да ви кажа самата истина.
— Не — изпъшка Мариса. Мисълта, че статията може да се окаже груба фалшификация, никога не й бе минавала през ум.
— Къде е авторът сега? — попита Уенди.
— Не мога да ви кажа — отговори Лестър. — Ние, естествено, го изхвърлихме веднага от клиниката. Чувах, че бил замесен в някакви истории с наркотици. Със сигурност знам едно: той не практикува повече патология.
— Бихте ли ни посъветвали как да го намерим? — попита Мариса. — Искам да го видя, защото независимо от неговите измислици той все пак се занимава с моето заболяване. Защо сред толкова други е избрал тъкмо туберкулозния салпингит, така рядко срещана болест? Какво ще спечели от фалшификациите с него?
— Хората правят странни неща поради странни причини — каза Лестър и се изправи. — Вярвам, че не само тази статия ви е накарала да предприемете дългия път до Австралия.
— Планирахме също да посетим Големия бариерен риф — каза Уенди. — Съчетаваме малко работа с малко удоволствие.
— Дано удоволствието ви е по-сполучливо от работата. А сега, ако ме извините, трябва да се връщам към преките си задължения.
Няколко минути по-късно двете приятелки чакаха повиканото от рецепцията такси.
— Доста неприлично — каза Мариса. — До един момент ни уверява, че разполагал с достатъчно време, а в следващия ни гони от кабинета си. Не зная какво да мисля след всичко това. Едно нещо обаче знам със сигурност. Искам да намеря този Тристан Уилямс, за да му извия врата. Представи си каква фантазия се изисква да измисляш пациенти, за да публикуваш научна статия.
— Познатата стара мания да публикуваш или да умреш — каза Уенди. — А сега шефът на екскурзията какво препоръчва да правим? — Шеф на екскурзията беше Мариса.
— Не съм много сигурна — отвърна Мариса. — Вероятно ще отскочим до Куинсландския университет и ще разгледаме медицинската библиотека. Все ще намерим нещичко, ако се поразровим.
— О, богове — извика с явна ирония Уенди, — та това звучи доста приятно възбуждащо!
Чарлс Лестър наистина се върна към пряката си работа. Посещението на двете лекарки силно го беше разтревожило. Бе изминала повече от година след последното запитване относно скандалната статия на Уилямс и той се бе надявал, че въпросът е приключен.
— Проклятие! — извика той, като стовари юмрук върху бюрото си. Изпита неприятното усещане, че му предстоят изключителни тревоги след посещението на тези жени. Фактът, че натрапничките бяха изминали целия път от Бостън дотук, го дразнеше, най-меко казано. Най-тревожното беше, че те вероятно ще продължат да издирват Уилямс. С други думи, това можеше да се нарече истинско бедствие.