— Доволен съм, че ви услужих — каза агентът.
Уенди сграбчи Мариса за ръката и си тръгнаха.
— С какво мога да ви помогна? — обърна се агентът към следващия клиент. А той беше с лице като щавена тъмна кожа. Агентът си помисли, че този човек е от покрайнините. През цялото време, докато двете американки правеха своята заявка, той се бе пулил в рекламните брошури, разстлани вдясно. При влизането им в агенцията този тип бе вървял така близо зад тях, та служителят бе решил, че тримата са заедно.
— Мисля, че можеш… — каза човекът. — Искам два билета отиване и връщане до Хамилтън. Имената са Едмънд Стюарт и Уили Тонг.
— Необходимо ли ви е съдействие, за да се настаните там? — запита любезно агентът.
— Не — каза Нед. — Грижим се сами за себе си.
10
7 април 1990 г.
1:40 следобед
На височина хиляда метра над водата Мариса притискаше лицето си в стъклото на самолета и наблюдаваше огромния океан с промените в цвета на бистрите му води в зависимост от коралите под повърхността. Мислите й обаче летяха назад към Бостън. Чудеше се дали бе постъпила правилно, като остави Робърт сам, и как ли се развиват неговите отношения с Дона.
До нея седеше Уенди, зачела на глас купения туристически пътеводител. На Мариса сърце не й даваше да каже, че не се интересува от четенето.
— „Австралийският голям бариерен риф се е оформил в продължение на двайсет и пет милиона години — четеше ентусиазирана Уенди. — Тук има триста и петдесет различни вида корали, както и хиляда и петстотин вида тропически риби. Видимостта през водата достига до шейсет метра.“ — Тя се взря в Мариса. — Невероятно, представяш ли си?
В този момент пилотът съобщи, че наближават остров Хамилтън и всеки момент ще кацнат. След няколко минути самолетът се приземи гладко.
Островът представляваше тропически рай и високите хотели изглеждаха като чужди тела сред тази красота. Зеленината на дърветата лъщеше, а между тях никнеха цветя и храсти с най-различни ярки цветове. Плажовете искряха с белия си пясък, а водата мамеше с аквамарина си да скочиш в нея.
Настаниха ги в стая с изглед към морето. Уенди настоя да отиде веднага да договори лодка за утрешното гмуркане. Мариса не можеше да я изостави и тръгна с нея.
Флотилията наистина беше внушителна. Неколкостотин лодки от различен вид и големина бяха на док, с достатъчно място между тях за още толкова. Уенди държеше да отидат на кея, за да изберат сами плавателното средство.
— Ето тук една чудесна — каза тя. Бе спряла на ивицата, където бяха закотвени по-големите съдове. Встрани и под носа на яхтата бе изписано името Оз.
— С какво тази е по-добра от другите? — запита Мариса.
— Тази има много удобна платформа за гмуркане, точно над водната повърхност. Мога също да твърдя, че има собствен компресор, изпълващ леководолазните апарати с въздух. Освен това ми се струва, че е над шестнайсет метра дълга, а това гарантира по-добра стабилност при плаването.
— Разбирам — каза Мариса. Тя се учуди на голямата осведоменост на Уенди и се почувства в сигурни ръце.
— Май се интересувате от риболов или гмуркане, момичета? — попита симпатичен брадат мъж.
— Да речем — каза Уенди. — Колко ще ни струва, ако наемем яхтата за цял ден гмуркане?
— Елате на борда и ще разискваме въпроса — покани ги той. — Името ми е Рейф Мъри. Аз съм капитанът.
Със стъпката на опитен моряк Уенди мина по дъската, свързваща кея с яхтата. Мариса се опита да й подражава, но тясната дъска я уплаши. Капитанът й подаде ръка и тя успя да стъпи на борда, подкрепяна от силната длан.
Красив мускулест младеж излезе от кабината. Той се усмихна на жените и докосна австралийската си шапка.
— Това е първият ми помощник и майстор по гмуркането — представи го капитанът. — Името му е Уин Джонс. Познава целия риф като петте си пръста.
Уенди и капитанът обиколиха яхтата от край до край, а после седнаха в кабината за пазарлък. Мариса досега дори не подозираше за съществуването на тази практична черта от характера на приятелката си. Скоро приключиха с договарянето, капитанът почерпи по една бира и жените си заминаха, като Уин помогна на Мариса да слезе.
— Проклети, гадни американски копелета — изпсува Рейф, когато се върнаха в кабината. — Тая мръсница удари цената така ниско, че парите едва ще стигнат за гориво.