— Хайде, хайде — зауспокоява го Уин. — Нали знаеш, че от четири дни не сме имали и кьорав клиент. Ще ги заведем утре някъде наблизо и нека си играят цял ден.
— Ало! — чу се глас отвън.
— Сега пък какво има? — надникна през вратата капитанът. — Изглежда, нещата потръгват. Дойде и един японец.
— На мен ми прилича на китаец — каза Уин.
— С какво мога да ви услужа, сър? — провикна се Рейф. Двамата излязоха от кабината.
— Свободни ли сте да ви наема за утре? — запита китаецът.
— За какво ви трябваме? — запита Рейф. Беше готов да забрави договарянето с жените.
— Намислил съм да изляза на голям риболов по външната стена на рифа — отговори човекът.
— На вашите услуги — каза капитанът, — но външната стена е на четирийсет морски мили далеч. Ще ви струва доста скъпичко.
— Готов съм да платя — съгласи се китаецът, — но не обичам много хора на борда. Имате ли клиенти за утре?
Рейф повдигна въпросително вежди към Уин, преди да реши какво да отговори. Не искаше да пропусне парите на този китаец, но не му се изпускаха и парите на американките. Уин сви рамене.
— Току-що записахме две дами за гмуркане — обърна се Рейф към китаеца. — Но мога веднага да ги зачеркна.
— Две дами няма да смутят риболова ми — каза китаецът, — не поемайте обаче никакви пасажери повече.
— За мен е чудесно — каза Рейф, мъчейки се да скрие приятната си възбуда. — Елате на борда да се уговорим.
Китаецът скочи ловко и започна веднага:
— Името ми е Хари Уонг. В момента нямам много време. Какво ще кажете за двеста долара капаро? — Той извади парите.
— Ще свършат работа — прибра Рейф банкнотите. — Имате ли претенция за определен час на тръгване?
— Какъв час уговорихте с жените? — попита човекът.
— Осем часа. Устройва ли ви?
— Осем е добре и за мен — каза китаецът, — но може да ми се доспи, докато плаваме. Имате ли свободна кабина?
— Разбира се. Можете да ползвате главната кабина.
— Ще се видим в осем — усмихна се китаецът и скочи на кея.
Уили Тонг бе радостен. И Нед Кели сигурно ще бъде. Той влезе в бара „Краб“ и си поръча бира. Още не беше я доизпил, когато се появи Нед Кели.
— Как мина, приятел? — запита той.
— Гладко като коприна. — И Уили му разказа подробностите.
— Идеално! — възкликна Нед. — И аз оправих всичко без всякакви трудности. Наех такава мощна моторница, че може да тегли и супертанкер, ако й го закачиш. Хайде, допивай бирата и да вървим. Трябва да купуваме стръв, ама много стръв!
Курортът Хамилтън предлагаше голямо разнообразие от ресторанти с различни национални кухни. Двете приятелки избраха най-близкия до хотела, полинезийския. За да са в тон с обстановката, преди да влязат в ресторанта, те си бяха купили по един саронг11 с блестящи изображения на разни цветя.
След като подготвиха всичко за гмурканията през следващия ден, Мариса и Уенди прекараха остатъка от следобеда в слънчеви бани и плуване в чудесния басейн на хотела.
— Хайде да си поръчаме шампанско — посъветва Уенди, — за да отпразнуваме пристигането си тук.
— Досега мислила ли си за Густав? — запита Мариса.
— Разбира се — отговори Уенди. — Трудно е да не мисля, въпреки че се старая да не го правя. А ти за Робърт?
— Още в самолета — призна Мариса. — Смяташ ли, че е редно да му позвъня по телефона? Възможно е да съм прекалила с реакцията си относно Дона.
— Хайде да се обадим — каза Уенди. — Щом това ти чопли мозъка, направи го. И аз ще позвъня на Густав.
— Уенди! — наклони се напред Мариса, снишила глас. — Зад теб седи една азиатска мутра. Този човек непрекъснато се взира в нас.
— Къде? — реагира Уенди, като се извъртя назад.
— Не така рязко — хвана я Мариса за ръката.
— Какво искаш да кажеш? — изблещи се Уенди към приятелката си. — Как иначе ще видя кой е зад мен?
— Прояви хитрост! — пошепна Мариса. — Той седи три маси зад теб. С него има един много мургав мъж с къдрава коса. И двамата са забили погледи в нас.
Уенди се извъртя уж безцелно, огледа ги и каза:
— Е, та какво от това? Може да са харесали саронгите ни.
— Тази азиатска мутра ме кара да се чувствам много неудобно. Това е някакво вътрешно усещане. Да се махаме!
Когато излязоха навън, Мариса се захласна по красотата на австралийското нощно небе, кадифена синева, обсипана със звезди. Това подобри настроението й. Учудваше се защо се развълнува толкова, като видя азиатеца. Той седеше далеч от тяхната маса.