Когато се качиха в хотелската стая, Мариса приседна на ръба на кревата си и изчисли часовото време за момента в САЩ.
— В Бостън е седем и петнайсет сутринта.
— Ти позвъни първа — каза Уенди и се изтегна на леглото си.
С треперещи пръсти Мариса набра домашния си телефон. Когато чу сигнал отсреща, взе да измисля какво ще каже сега. При четвъртото позвъняване вече знаеше, че Робърт не е вкъщи, но почака до десетото. Обърна се към Уенди:
— Копелето не е у дома, а той никога не тръгва за офиса преди осем.
— Може би пътува по работа — каза Уенди.
— Едва ли! Сигурно е с Дона.
— Хайде, не прави веднага такива заключения. Да видим сега какъв е моят случай. — Уенди набра своя номер.
Мариса я наблюдаваше, докато Уенди чакаше. Накрая остави слушалката на място.
— И Густав не е вкъщи. Може би закусват заедно с Робърт — опита да се пошегува тя.
— Густав е хирург — каза Мариса. — По кое време ходи на работа?
— Ако не му предстоят операции, около седем и половина. Но наистина напоследък оперира твърде много.
— Ясно — каза Мариса. — Хайде да се поразходим.
Излязоха и се заразхождаха по плажа. Известно време не размениха нито дума.
— Имам лошо предчувствие относно брака си — промълви най-после Мариса. — Напоследък Робърт и аз гледаме винаги различно на нещата. Това не се дължи на намесата на Дона.
— И аз смятам, че тези проблеми с безплодието — кимна Уенди — слагат дълбок отпечатък в отношенията ни с Густав.
— Само като си помисля — въздъхна Мариса — с какви възвишени обещания започна връзката ни!
Двете спряха внезапно. Очите им бяха свикнали с тъмнината и те видяха пред себе си двама влюбени, вкопчени в здрава, неразделна прегръдка.
— Това ме прави носталгична и тъжна — каза Уенди.
— Мен също — съгласи се Мариса. — Да сменим посоката.
Мариса улови погледа на Уенди. Засмяха се и двете, а после поклатиха глави.
— Завистта е ужасно нещо — каза Уенди.
— Но поне знаем какво точно представлява — заключи Мариса.
На следващия ден Мариса бе разбудена от Уенди още на разсъмване. След солидна английска закуска надигнаха торбите и раниците си и пристигнаха на пристанището преди осем. Натовариха се на яхтата и Уенди видя голяма метална клетка със здрави стоманени пръчки. Горният й край бе закрепен с яки кабели за повдигателен кран.
Капитанът запали мотора и запромъква ловко яхтата между останалите съдове. Когато излязоха в открито море, той увеличи скоростта и се залюшкаха над вълните.
— За какво е тази клетка тук? — запита Мариса. — Вчера я нямаше на яхтата.
— Това е клетка за предпазване от акули — обясни Рейф.
— За какъв дявол ни е притрябвала? — извика Мариса, обръщайки се към Уенди, а тя сви рамене.
— Нали не отиваме някъде, където е пълно с акули? — обърна се Уенди към Рейф.
— Това е океан, милички — отговори той, — а в океана живеят акули. Винаги има вероятност някоя да се завърти около нас, но успокойте се! Повел съм ви, късметлии момичета, към външната стена на рифа. Това е само малка предпазна мярка. Външната стена на рифа е мястото, където са най-красивите и в най-голямо изобилие риби и корали.
— Не искам да срещам никаква акула! — извика Мариса.
— Вероятно няма и да срещнете — каза Рейф. — Това е работа на Уин. Просто иска да е сигурен.
Яхтата се насочи право на изток, точно срещу слънцето, а капитанът даде пълен напред. Отначало плаваха в чисти тюркоазни води, но скоро се намериха над самия риф и водата стана тъмносиня. Малко след десет часа капитанът намали скоростта и нареди на Уин да отиде на носа, близо до котвата. Каза на жените, че търси канала между двете стени на рифа.
— Това е най-доброто място за гмуркане в целия свят — разпалено заобяснява той.
След половин час яхтата бе закотвена и Мариса забеляза, че са спрели точно над два огромни реда корали и водите образуват над тях прибой.
— Тук ли ще се гмуркаме? — попита Уенди.
— Точно тук — отговори Рейф. — Аз имам работа в машинното и ви оставям тримата тук. Не се отделяйте от Уин. Не плувайте на своя глава далеч от него.