— В такъв случай аз трябва да ви поднеса извинения. Следващия път няма да ви даваме кетамин. Как ви се струва това обещание?
— Мисля, че засега няма и да се налага.
— Отговор на здрав човек — каза д-р Карпентър. — Все пак ще ви очакваме след около четири месеца.
Тя затвори и полетя навън. Оставаха й петнайсет минути да стигне до „Шератон“ — невероятен подвиг при движението по улиците на Бостън.
1
19 март 1990 г.
7:41 сутринта
Слабото мартенско слънце проникваше в спалнята през леко открехнатите завеси на прозорците и осветяваше слабо обстановката: огромно кинг сайз легло, в дъбовата секция срещу него бе телевизорът, предаващ в момента програмата „Добро утро, Америка“; подът бе постлан с разкошен дебел килим. Мариса, току-що надигнала се от леглото, спря, щом дочу приглушения глас на съпруга си откъм банята.
— Какво казваш, Робърт? — надвика тя шума от силно течащия душ в банята.
— Казах ти, че тази сутрин не искам да ходя в проклетата Женска клиника. — Насапунисаното му лице се появи през леко открехнатата врата на банята. — Не съм много навит да давам сперма тази сутрин. Не тъкмо днес! — Той присви рамене и изчезна.
За миг Мариса остана като вцепенена. След това прекара пръсти през косата си в усилие да се овладее. Кръвта заблъска в ушите й безцеремонния отказ на Робърт да дойде до клиниката. Как можеше тъкмо в последния миг да прави това?
Като погледна будилника върху нощното шкафче, пробудил ги преди половин час, тя изпита непреодолимо желание да го грабне и запрати към камината, но с върховно усилие на волята се удържа.
— Не мога да повярвам — промърмори на себе си Мариса.
Втурна се към банята и с удар отвори вратата. Кученцето им Тафи я последва. Обилна пара я обгърна цялата. Робърт обичаше горещия душ. През завесата от пара тя съгледа голото атлетично тяло.
— Я ми го изчуруликай пак — викна Мариса, — стори ми се, че не можах да те разбера правилно.
— Всичко е толкова просто — отвърна той. — Тази сутрин няма да дойда в клиниката. Да не съм някакъв спермодарител?
Измежду всички „за“ и „против“ лечението на безплодието, това беше нещо, което Мариса изобщо не бе очаквала. Едва се въздържа да не ритне вратата, докато Робърт говореше. Кученцето, усетило нейното състояние, се мушна бързо под леглото с подвита опашка.
Най-после Робърт излезе от банята. Капчици вода се стичаха по мускулестото му тяло. Въпреки претрупаните си работни планове той успяваше да се откъсне три-четири пъти седмично за физически занимания. Дори спретнатата му източена фигура дразнеше Мариса в този момент. Чувстваше се ужасно неприятно от усещането за наддадените пет килограма при лечението на безплодието си.
Когато я видя изправена посред стаята, Робърт се учуди.
— Ти ми заявяваш, че няма да дойдеш с мен тази сутрин, за да дадеш сперма? — запита тя, щом забеляза, че той я гледа.
— Точно така — беше отговорът. — Възнамерявах да ти го кажа още снощи, но ти имаше главоболие. Не се изненадах — напоследък постоянно имаш главоболие или болки в корема, или всякакви други болки. Така че реших да ти спестя този разговор, затова ти го казвам сега. Там, в клиниката, могат да размразят спермата, останала от последния път. Казаха ми, че са я замразили. Да вземат нея.
— След всички теглила, препатени от мен, ти не желаеш да дойдеш и да пожертваш пет минути от ценното си време?
— Хайде, хайде, Мариса, и ти, и аз знаем, че с тези излишни приказки губим вече доста повече от пет минути.
Мариса се почувства повече разстроена от Робърт, отколкото от собствената си безплодност.
— Би трябвало аз да повдигна въпроса за загубеното време — експлодира тя. — Аз съм тази, която я помпат постоянно с различни хормони. Наистина страдах от главоболие, защото съм непрекъснато в напрежение дали ще имам навреме овулация. Погледни белезите по ръцете и краката ми, изподупчени от безброй инжекции с какви ли не лекарства. — И тя ги показа пак.
— Виждал съм ги — каза Робърт, без да погледне.
— Аз съм тази, която трябваше да получава обща упойка, да й бъде извършена лапароскопия3, аз трябваше да изтърпя биопсия на фалопиевите ми тръби — крещеше Мариса. — Аз трябваше да понеса всичките психически и физически интервенции, всичките унижения!
— Доста от униженията — напомни Робърт, — но не всички.
— Аз трябваше да измервам температурата си всяка сутрин още в леглото, преди да отида до тоалетната, и да я нанасям в продължение на месеци върху тази графика.
3
Оглеждане на коремната кухина със специален уред, пробиващ коремната кухина, снабден с окулярна система за изследване на перитонеума и другите вътрешни органи. — Б.пр.