Мариса върна мислите си към тези хулигани, изхвърлящи мръсотията в морето. Ако бяха толкова невинни, защо побягнаха веднага щом като тя извика? Накрая се убеди, че става дума за заговор, и то по-злокобен, отколкото можеше да си въобрази. Сега взе решение да се довери на инстинкта си. Бързо грабна телефона и събуди Робърт за втори път.
— Робърт, необходим си ми тук — каза Мариса. — Колкото повече мисля за смъртта на Уенди, толкова повече се убеждавам, че всичко е било извършено преднамерено.
— Моля те, Мариса, реагираш твърде необмислено след този страшен шок. Не можеш ли да се качиш на самолета и да си дойдеш?
— Смятам да остана тук.
— Не мога да дойда в Австралия. Казах ти, че бизнесът…
Мариса прекъсна разговора, преди той да довърши фразата. Веднага обаче съзна, че би могъл да й помогне, и позвъни отново за трети път.
— Много съм доволен, че се обаждаш пак — рече Робърт. — Надявах се, че ще отрезвиш мислите си.
— Искам да откриеш нещо — каза Мариса, като игнорира коментарите му. — Искам да знам съществува ли делова връзка между Женската клиника в САЩ и „Грижи за жената“ в Австралия.
— Мога да проверя сутринта.
— Искам сега! — Тя знаеше възможностите на компютъра му.
— Ако сторя това за теб, ще ми обещаеш ли да се върнеш и ще престанеш ли да настояваш да дойда в Австралия?
— Ще престана.
— Кажи ми твоя номер и аз ще ти позвъня.
Пет минути по-късно телефонът иззвъня.
— Ти беше права, ако си допускала, че са свързани. И двете клиники са под контрола на австралийска холдингова компания, наречена „Фертилити“. Намерих тези данни отзад на проспекта на Женската клиника.
— Какво общо имаш ти с проспекта на тая клиника? — запита Мариса. — Мислех, че е частна компания.
— Преди няколко години пуснаха голямо количество акции за финансиране на огромна верига от подобни клиники в национален мащаб. Спечелих доста от тях.
— Притежаваш акции в Женската клиника? — запита Мариса.
— Да — отговори Робърт, — имам значителни позиции в двете клиники, и в тукашната, и в австралийската.
— Притежаваш акции и на австралийската клиника?!
— Разбира се. Купих ги от борсата в Сидни.
— Продай ги веднага! — изкрещя Мариса.
— Нека не объркваме емоции с бизнес. В близко бъдеще те ще удвоят стойността си.
— Мисля, че в тези компании има нещо много порочно — каза Мариса с нескрита злоба. — Не знам какви са целите им, но игрите им са свързани с тези серии от туберкулозен салпингит.
— Не ми казвай, че си поела отново кръстоносния поход.
— Направо продавай акциите! — разпореди Мариса.
— Ще се заема с твоите препоръки — каза Робърт насмешливо.
Мариса тръшна телефона, преди Робърт да добави още нещо. Сега гневът бе взел връх над скръбта й по Уенди. Вместо да се отдаде на депресията, тя изгаряше от желание за действие. Вдигна слушалката и се обади в Службата на Кралската медицинска авиация.
— Да — отговори телефонистката. — Доктор Тристан Уилямс работи при нас, но в момента е по изолираните животински ферми. До няколко дни няма да се върне.
— Има ли определена схема за посещенията? — запита Мариса.