Робърт избираше в дрешника костюм и подходяща връзка. Извъртя глава към Мариса, която му затъмняваше светлината откъм спалнята.
— Но все пак ти беше, която фалшифицира тази графика с допълнителни, нереални X-ове — каза насмешливо той.
— Налагаше се да послъгвам малко, за да не помислят лекарите от клиниката, че нямам достатъчно полови сношения и сме се отказали от опитите за забременяване. Никога обаче не съм отбелязвала фалшив X по време на овулацията — кипна Мариса.
— Полов живот! Ха! — изсмя се Робърт. — Та ние не сме се любили истински, откакто започна цялата тази работа. Ние не се любим, правим само нещо рутинно, по навик.
Мариса се опита да отговори, но Робърт не я остави.
— Не мога даже да си спомня какво е да правиш любов! — закрещя той. — Чувствените ни усещания бяха сведени до най-обикновен акт.
— Е, да, но ти не прибягваше много често и до този така наречен акт — върна му удара тя. — А като изпълнител едва ли би могъл да получиш особено висока оценка.
— Внимавай! — предупреди той, усетил, че тя престъпва всякакви граници. — Набий си в главата, че ти е най-лесно на тебе, дето се правиш на умряла, а аз трябва да върша цялата работа.
— Работа? Боже мой! — процеди Мариса с отвращение. Понечи да продължи, но успя само да потисне едно силно изхлипване. В известна степен Робърт имаше право. Откакто започна сложната фертилизационна терапия, можеше да се каже, че не се случваше нищо, което да доведе до спонтанна близост в спалнята. Въпреки неимоверните усилия от нейна страна сълзите потекоха обилно.
Осъзнал, че я е засегнал дълбоко, Робърт поомекна:
— Съжалявам много! Всички тези опити не са леки за двама ни, и то специално за теб. Но не можеш да отречеш, че и на мен не ми е никак лесно. Колкото за днешното посещение в клиниката, съвсем не ми е възможно. За днес е назначено извънредно важно съвещание с група бизнесмени от Европа. Извини ме, но моят бизнес не може да бъде ръководен от прищевките на лекарите в Женската клиника, нито от капризите на собствения ти менструален цикъл. Едва в събота ти ми съобщи, че днес ще ти вадят яйцеклетки.
— Следваме същата схема както предишните три инвитро — каза Мариса. — Струва ми се, че не е нужно всеки път да ти го обяснявам подробно.
— Какво да ти кажа? Когато планирахме това съвещание, ние с теб не бяхме още ангажирани с фертилизационна програма. Така че не съм съобразявал работния си календар с твоите оплодителни цикли.
Гневът отново обзе Мариса, а Робърт се насочи към гардероба, за да си избере риза.
— Ти мислиш само за бизнеса — възнегодува Мариса. — Цялото ти време е заето единствено от срещи и съвещания. Не е ли възможно да отложиш днешното с половин час?
— Би било доста трудно — дойде отговорът.
— Бедата е, че за теб бизнесът е на първо място в света. Мисля, че твоите понятия за важно и незначително са напълно объркани.
— Това си е твое мнение и ти имаш право на него — отвърна спокойно Робърт, като гледаше да избегне нова разправия с взаимни обвинения. Осъзнаваше, че трябва да замълчи, но тя го беше засегнала по чувствителното място. — В бизнеса няма никаква наследствена обремененост. Той носи храната върху масата и той дава покрив над главите ни. Освен това на теб ти е известна моята привързаност към работата още преди да се оженим. Аз съм влюбен в работата си и тя ме възнаграждава за моята преданост.
— Преди да се оженим, ти заявяваше, че в живота на човека най-важното нещо са децата — реагира веднага Мариса. — Сега се оказва, че бизнесът е преди тях.
Робърт пристъпи до огледалото и започна да завързва вратовръзката си, като не остави без отговор нейното напомняне:
— Точно такива бяха чувствата ми, преди да разберем, че ти не можеш да родиш, поне не по нормалния начин. — Внезапно млъкна, разбрал, че е допуснал грешка. Обърна глава и изгледа жена си. Откри, че безгрижният му коментар не бе минал незабелязано, и реши да внесе малка корекция: — Исках да кажа, преди да научим, че ние не можем да имаме деца по обичайния начин.
Играта с фразеологията не бе смекчила удара. Гневът на Мариса светкавично се превърна в дълбоко отчаяние. Сълзите бликнаха отново и тя се разхълца до задушаване.
Той се опита да обгърне раменете й, но тя го изблъска и се завтече към банята. Понечи да заключи отвътре, но Робърт нахлу след нея, като я обгърна с ръце и положи лице върху извивката на шията й. Тялото й се тресеше от плач. Необходими бяха цели десет минути, за да започне да идва на себе си. Тя знаеше, че такова държане не й е присъщо, не се съмняваше, че поеманите от нея хормони допринасяха за неустойчивото й емоционално състояние, но ясната представа за всичко това не й помагаше да се съвземе по-бързо.