— Не е ли твърде екстравагантно? — запита Мариса. — Този хотел сигурно е някаква фантазия?
— А защо не! — отвърна Тристан. — Не е ли познат сред вас, американците, изразът „Човек обикаля света само веднъж“? Аз съм в отпуск, а подобно нещо не ми се е случвало от години. Решил съм да се забавлявам през цялото време, въпреки че целта на посещението ни тук е много тежка.
Мариса се учудваше какво ли ще каже Робърт, когато разбере за разходите, които тя прави тук.
Хотелската кола се провираше ловко и бързо сред страхотното движение, каквото тя никога досега не беше виждала. Мариса остана като гръмната, когато шофьорът обяви, че трафикът в момента е значително по-спокоен, отколкото е обикновено. Движеха се сред двуетажни автобуси, трамваи, леки коли, велосипеди, мотоциклети и хора, много хора. Тя имаше усещане, че е попаднала на някаква друга планета. Когато пристигнаха в хотела, бе изтощена, сякаш бе извървяла разстоянието от летището дотук пеша.
Щом влязоха в хотела, всичко се промени отведнъж. Огромното фоайе с позлатени тавани бе декорирано пищно и все пак сдържано, с лек азиатски привкус. Беше тихо и спокойно и най-силният шум беше този от почукването на високи токчета върху полирания мрамор на пода. Приглушени звуци от пиано допълваха елегантната атмосфера.
Двамата оставиха паспортите си на рецепцията и управителят ги придружи до техните стаи на шестия етаж. По настояване на Тристан вратата помежду им бе отключена. За всеки случай.
Скоро бе донесен и багажът им. Тристан възнагради момчето с добър бакшиш, а то кимна мълчаливо и изчезна.
— Е, ето ни вече в Хонконг — каза Тристан. — Какви са ти първите впечатления?
— Сега разбирам какво искаше да кажеш, когато го описваше — отвърна Мариса. — Доста е замайващ. Как ще установим контакт с триадата „Уинг-Син“? Какви ще са първите ни стъпки?
В този момент на вратата се почука и Тристан я отвори широко. Момчето, обслужващо етажа, донесе по поръчка на Тристан бутилка шампанско в кофичка с лед и две високи чаши.
След като наля чашите, Тристан подаде едната на Мариса и вдигна своята, за да се чукнат.
— За успеха на нашата детективска дейност в Хонконг!
Отпиха и Мариса отново повдигна въпроса:
— Та каква ще е нашата първа стъпка за контакт с триадата „Уинг-Син“?
— Не знам — отвърна Тристан, — но можем да обсъдим.
След безплодни разисквания Тристан предложи да вечерят.
— Ще помоля портиера да ни препоръча някой автентичен китайски ресторант.
Докато Мариса си вземе душ и смени тоалета си, Тристан бе разговарял с портиера и я чакаше. Той бе дал адреса на типичен китайски ресторант, където се нахраниха добре, без да знаят какво точно ядат, но всичко беше вкусно. Решиха да се завърнат пеша в хотела.
Градът блестеше в разноцветни светлини. Всички магазини бяха отворени и показваха стоките си, предимно електроника. Всяка трета врата представляваше вход към подземен бар или нощен клуб. Оттам гърмеше модерна музика. Привлекателни, с лица, плоски като чинийки, млади китайки, облечени в плътно прилепнало към тялото национално облекло, кимаха подканващо и се усмихваха престорено срамежливо. Във въздуха се носеха най-различни миризми: на готвено, на препържени масла, на изгорели бензинови и дизелови пари.
Въпреки голямата навалица по улиците Мариса и Тристан успяваха да разговарят, като се придържаха плътно един до друг.
— Озари ме идея за установяване на контакт с триадата „Уинг-Син“ — каза Тристан, докато чакаха пред червен светофар.
— Чудесно! Каква е тя? — запита Мариса.
— Портиерът! — отвърна Тристан. — Предполага се, че тези тарикати познават всичко в града. Ако той знае къде да ни прати за вечеря, то вероятно познава и триадите.
Мариса завъртя очи. Според нея не беше кой знае колко хитра идея.
— И аз имам идея, но не относно триадите — каза Мариса. — Може би ще е полезно да посетим някоя от големите болници в града. Може да разберем дали туберкулозата в момента е проблем тук, в колонията. Може дори да попитаме има ли туберкулозен салпингит.
— Добре — отвърна Тристан.
Когато се върнаха в хотела, той настоя да отидат направо до гишето на портиера. Докато чакаха, Мариса си помисли, че не е много правилно да питат тъкмо него за триадите. Все едно да отидеш в Ню Йорк и да искаш някой портиер да те свърже с мафията. Тя се извини и отиде до рецепцията да прибере паспортите им, а след това седна да го чака във фоайето.