— Мога ли да ви помогна с нещо? — запита портиерът на безукорен английски.
— Струва ми се, че можеш, приятелче — отвърна Тристан. Огледа се внимателно, да не би някой да подслушва, а след това се наведе напред. — Нуждая се от секретна информация.
Китаецът се отдръпна с явно неудоволствие в погледа.
— Искам да поговоря с някого от триадата „Уинг-Син“ — продължи Тристан.
— Никога не съм чувал — каза портиерът.
— Хайде сега де! — Тристан постави двайсетдоларова банкнота върху бюрото. — Идвам от много далеч.
— В Хонконг триадите са нелегални — каза китаецът, като избута парите обратно към Тристан.
— Пет пари не давам за тяхната законност — отвърна Тристан. — Искам само да поговоря с някой от „Уинг-Син“. Нуждая се от известна информация и съм готов да платя за нея.
— Извинете ме — каза портиерът, — но аз не знам нищо за триадите. — Той нервничеше, дори бе разтревожен.
Тристан изучава кратко време лицето на китаеца, след това кимна с разбиране.
— Добре, ще оставя тук този двайсетак, в случай че си спомниш нещо. Ние сме тук още няколко дни.
Портиерът погледна с отвращение към банкнотата. Едва ли бе достатъчна да оправдае риска. Що се отнасяше до бакшишите и подкупите, австралийците бяха най-скапаните — истински варвари.
Портиерът проследи с поглед отдалечаващия се човек: той бе посрещнат от бяла тъмнокоса жена и заедно се отправиха към бара. Веднага щом двамата изчезнаха от полезрението му, китаецът вдигна слушалката на един от множеството телефони, разположени пред него. Откакто работеше в хотел „Пенинзула“, беше получавал множество странни поръчки, но тази бе най-странната от всички.
Седнала в бара, Мариса разбъркваше кубчетата лед в чашата си с минерална вода и слушаше спомените на Тристан за детството му в предградията на Мелбърн. Той бил посещавал английско училище в града, като ежедневно се придвижвал с червен влак и зелен трамвай. Колекционирал пощенски марки и ходел на черква всяка неделя. Неговият баща бил учител.
— Беше скромен живот — сподели Тристан, — но приятен. И до ден-днешен изпитвам носталгия по онова време. За нещастие баща ми умря. Най-неочаквано свърши. Без дори да се разболее. След това се преместихме в Брисбейн, където семейството на майка ми имаше ресторантски бизнес по Златния бряг. Там успях да постъпя в Университета на Куинсланд.
Мариса беше изтощена. Дългото пътуване си оказа своето влияние. Тя слушаше с интерес разказа му, но в ума й вече се въртеше мисълта да позвъни на Робърт.
Мариса също разказа за детството си, за баща си, хирург във Вирджиния, и как бе завършила медицина. Разказа и за съпруга си, но грижливо отбягваше да изложи брачните си проблеми напоследък.
— Разбира се, позвъни му — каза Тристан. — Иди горе и се обади, а аз ще се опитам да подкупя някой шофьор на такси, за да ми каже нещо за „Уинг-Син“, и после се прибирам.
Тя се свърза с мъжа си веднага щом влезе в стаята.
— Хвана ме точно когато тръгвах за работа — каза Робърт.
— Продаде ли акциите? — Мариса се сети за тях по време на разговора.
— Не, не съм ги продал — отвърна Робърт. — Кога се връщаш? И къде си сега? Позвъних в хотела ти и ми отговориха, че си го напуснала.
— Не съм вече в Австралия. Звъня ти, за да ти съобщя, че сега съм в Хонконг.
— Хонконг! — извика Робърт. — Какво, по дяволите, правиш в Хонконг?
— Само малко проучвателна работа.
— Мариса, това е вече твърде много! — разгорещи се Робърт. — Искам те вкъщи! Разбираш ли ме?
— Ще го приема като съвет — наподоби тона му тя. И прекъсна разговора. Нямаше смисъл да говори с него. Та той не я попита даже как се чувства.
В този момент се чу затваряне на врата, а в следващия и леко почукване по междинната врата. Влезе Тристан развълнуван.
— Добра новина, скъпа! Един от белите пазачи долу ми подсказа посоката. Той ме уведоми за място недалеч оттук, където владеели триадите. Това е район, наричан Обграденият град. Този град всъщност няма огради, но в миналото е имал. В началото на двайсети век е бил изграден като форт на династията Сунг. През Втората световна война японските окупатори сринали стените, за да разширят пистите на летището Кай-Так. И ето сега той е тук, в предградието на Хонконг.