— Благодаря — каза Тристан на Це и кротко последва Мариса.
Само на няколко крачки от тъмния тунел към Обградения град кипеше богатият живот на луксозния Коулун.
Лесно намериха такси и потеглиха към тунела. Преди да стигнат там, Мариса каза:
— Имам идея. Бях чела един роман. В него главният герой искаше да се добере до информация в непознат град. За целта нае лимузина с опитен шофьор, запознат с добрите и лошите страни на непознатия град, и успя.
— Чудесно! — одобри Тристан.
След телефонния разговор с Мариса Робърт възбудено кръстосваше домашния си кабинет напред-назад. От време на време стоварваше юмрук върху бюрото си.
— Какво, по дяволите, търси тя в Хонконг?! — викаше той с разгневен глас. — Не се отказа от тая фиксидея и обикаля с капризите си по целия свят. Защо изобщо ми трябваше да се женя. О, къде са онези стари ергенски времена! Какво мога да направя?
Робърт просто искаше жена му да се върне и ако не доброволно, той трябваше да предприеме нещо. Налагаше се да сложи край на тази лудост. Грабна телефона и се свърза с летището, за да разбере кога има директен полет от Бостън за Хонконг.
Ами ако тя не е в Хонконг и просто го разиграва? Спомни си, че бе водила разговора за негова сметка. Позвъни на телефонната компания и научи, че разговорът е проведен от хотел „Пенинзула“ в Хонконг.
После позвъни в своята кантора и каза:
— Дона, може би днес няма да дойда на работа.
— Добре — отвърна тя. — Искаш ли да направя нещо по-специално?
— Мисля, че няма да мога да дойда за вечерята.
— Това не е хубаво. Защо?
Уили Тонг почука на вратата на двуетажна къща в Чарлвил. Отвътре излая кученце и вратата бе отворена от слаб човек с дебели стъкла на очилата.
— Вие ли сте доктор Марлоуи? — запита Уили.
— Същият — отговори лекарят.
— От Службата на авиолекарите ме насочиха към вас — каза Уили. — Търсех доктор Тристан Уилямс, но оттам ми казаха, че е в отпуска и вие отговаряте за пациентите му.
— Да — потвърди докторът. — Имате някакви проблеми ли?
— Отнася се за жена ми — уточни Уили. — Кога ще се върне на работа доктор Уилямс?
— Може би след седмица — отвърна лекарят. — Замина тази сутрин и не можа да предупреди болните си. Какво ви тревожи?
— Жена ми е болна от години — каза Уили. — Положих много усилия да я убедя да се лекува при доктор Уилямс и сега тя не приема лечение от други лекари.
— Разбирам ви — съгласи се докторът. — Ако не е нещо спешно, можете да почакате до завръщането му.
— Тя е така уверена в него — каза Уили, — че сигурно и телефонно обаждане ще свърши работа.
— Ако искате да позвъните чак в Хонконг — каза лекарят. — Предаде ми, че можем да го намерим в хотел „Пенинзула“. Ако ме почакате за миг, мога да ви дам телефона на хотела. — И той потъна отново в къщата си.
След малко се върна и подаде на Уили листче с номера. Уили му поблагодари искрено и отиде до наетата си кола.
Стигна до летището в Чарлвил и веднага се свърза по телефона с Чарлс Лестър.
— Открих нещо твърде интересно — докладва Уили. — Тристан Уилямс е отлетял тази сутрин внезапно за Хонконг.
— Това не никак звучи добре — изръмжа Лестър. — Разбра ли дали Мариса Блументал е тръгнала с него?
— Не знам — каза Уили. — Ако поостана тук, сигурно ще науча.
— Искам те незабавно в Хонконг! — заповяда Лестър. — Ще приемем, че тя е с него. Ще летиш през Сидни, там имаш повече връзки. Знаеш ли къде е отседнал?
— В хотел „Пенинзула“ — отговори Уили.
— Хубаво шоу! — каза Лестър. — Ако и тя е там, убий я, а също така и Уилямс. Щом като е вън от страната, това няма да даде повод за разследвания тук.
— Да изглежда ли като нещастен случай? — запита Уили.
— Както искаш — отговори Лестър, — само свърши работата. „Уинг-Син“ ще те снабди с оръжие.
Уили беше очарован. Познаваше тъй добре Хонконг, че тази работа беше лесна за него. Изправи се пред билетното гише и каза:
— Искам да сменя полета, вместо за Брисбейн, моля, за Сидни.
14
14 април 1990 г.
8:00 сутринта
Тристан събуди Мариса, като й поднесе букет цветя, а обслужващият етажа по негова поръчка поднесе богата закуска. Мариса взе душ, а после седнаха да закусват. Докато пиеха кафето си, той подхвърли: