— Последвах съвета ти и се разпоредих за лимузина. Казах на главния портиер, че искам опитен шофьор, а той ми отговори, че всичките им шофьори са опитни и познават добре града.
— Какъв е планът ни за днес? — запита Мариса.
— Първо отиваме в банката, където преведох телеграфически всичките си пари. След това, пак по твое внушение, ще посетим някоя голяма болница. Там може да попитаме освен за туберкулозата също и за „Уинг-Син“. Ако не успеем да получим някаква насока, може да се обърнем и към шофьора на лимузината.
Когато слязоха долу, колата вече ги очакваше. Оказа се черен лъскав „Мерцедес“. Шофьорът се представи като Фреди Лам.
— Към Националната банка, Фреди! — разпореди Тристан.
Там изтегли огромна сума.
— Но това са страшно много пари — изкоментира Мариса.
— Много „сухо“ — поправи я Тристан, като имаше предвид колко пари трябваше да ръси за всяка информация, а след това нареди на Фреди да кара към търговския център Ню Уърлд. В грамадния хол, изпълнен с водопади, ескалатори и магазини, Тристан побутна Мариса към един бижутериен магазин. След ловък пазарлък купи по един часовник за Мариса и за себе си. Той се чувстваше отговорен за загубата й.
Когато се върнаха в колата, Тристан нареди на шофьора:
— Обратно в хотела, Фреди!
Фреди се усмихна и докосна лъскавата козирка на шапката си.
В хотела почакаха на опашка пред гишето на касиера. Тук Тристан депозира на съхранение голяма част от парите, изтеглени от банката. Документът за депозита подписаха и двамата, за да може всеки от тях да борави с влога.
Върнаха се в колата и Тристан запита:
— Фреди, коя е най-голямата болница тук, в Коулун?
— Болницата „Куин Елизабет“ — отговори Фреди.
— Тогава карай право там.
Щом колата тръгна, от хотела излезе главният портиер, придружен от трима млади китайци, облечени в тъмносини костюми. Портиерът им показа заминаващата кола и каза:
— Това е тяхната лимузина. — Говореше на кантонски диалект. — Имахте ли възможност да ги огледате добре?
— Свършихме всичко много добре, Пуи Йинг — закима един от тримата. — „Уинг-Син“ не забравя никога своите приятели.
Тримата бързо се настаниха в своя черен „Мерцедес“ и се понесоха след колата на Мариса и Тристан.
— Как ще свършим цялата работа? — запита един от тях.
— Ще разберем едва когато узнаем къде отиват. Надали ще е трудно — отговори друг.
Китаецът, седнал отпред до шофьора, извади от кобура под мишницата си револвер калибър 38 и го огледа най-прецизно. Задоволен от проверката, го прибра обратно.
Тримата мълчаливо следваха колата пред тях и останаха изненадани, когато тя спря пред болницата „Куин Елизабет“. Паркираха зад лимузината и видяха как Мариса и Тристан влязоха в болницата.
— Бих ви посъветвал да ползваме тяхната кола — предложи един от тримата китайци.
Останалите кимнаха одобрително и тръгнаха към лимузината.
Фреди бе свалил прозореца до долу и се бе зачел във вестника. Внезапно усети, че хладен метал се притисна точно зад ухото му. Страхувайки се да прави резки движения, той извъртя само очи и видя, както и беше предположил, че е пистолет. Погледна нагоре и съзря млад китаец, захапал цигара, и още двама зад него.
— Моля те, слез от колата — каза младежът с пистолета. — Бавно и кротко. Нищо лошо няма да ти се случи.
Фреди преглътна със затруднение. Веднага бе разбрал, че това са хора от триадите, и като знаеше как лесно убиват, се подчини. Слезе бавно от колата, а младежът зад него каза:
— Моля те, влез в „Мерцедеса“ зад теб.
Фреди се подчини, а младежът седна до него в колата. Фреди видя как останалите двама се настаниха в неговата кола.
Винаги при приземяването на летище Кай-Так Уили Тонг се изпълваше с радостна възбуда. Тъй като бе роден в Сидни, той се чувстваше австралиец, но родителите му бяха дошли от Хонконг. Уили винаги бе имал голямо влечение към колонията, освен това тук живееха много негови близки роднини.
Първата му работа беше да наеме кола. Въпреки че паркирането в Хонконг бе истински кошмар, той не се тревожеше. Автомобилът щеше да му служи за операциите и можеше винаги да го изостави, ако се наложеше. При наемането си послужи с фалшиви документи. Имаше в резерва няколко комплекта.
Най-напред трябваше да посети ресторант, разположен в Монкок, квартал на Коулун, едно от най-гъсто населените места на света. Ресторантът беше на Кантон стрийт, тясна и претъпкана от хора и коли уличка. С прилична сума „сухо“, дадена на тукашния полицай, той намести колата между два камиона.