— Какво означава това? — погледна Тристан въпросително.
— Предполагам, че човекът в белия костюм е мистър Йип.
Бентли ги чакаше долу в колата. Като седнаха на задните седалки, Тристан го запита знае ли къде е ресторант „Стенли“.
— Знам, разбира се. Той е в Стенли, сър — отговори Бентли.
— Добре. Хайде да вървим в Стенли.
Този път влязоха в друг от подводните тунели, Абърдин Тънел, два пъти по-дълъг от тунела Крос Харбър, но поради по-бързото движение го изминаха за двойно по-кратко време. Когато излязоха от него, пред очите им се разкри прекрасна гледка: широки златисти плажове и тиха синьо-зелена вода с хиляди къпещи се хора.
Докато колата вървеше по шосето успоредно на бреговата линия, Тристан свали отново стъклото и запита:
— Бентли, да си чувал някога името Йип?
— То е често срещано, най-обикновено китайско име — каза шофьорът.
— Когато ние срещнахме този мистър Йип, той бе облечен в изряден бял копринен костюм.
Бентли извъртя рязко глава назад и колата се люшна встрани, но той мигом я овладя.
— Срещнали сте се с мистър Йип с белия костюм?
— Да — отвърна Тристан. — Изненадан ли си?
— Познавам само един мистър Йип с бял костюм и неговата специалност са силовите методи — обясни Бентли. — Той е четиристотин двайсет и шест. Това значи, че е червен полицай на триадите и техен екзекутор. Върши цялата мръсна работа: мошеничество със заеми, проституция, комар, контрабанда и всички подобни мръсотии.
— Отиваме в ресторант „Стенли“ за среща с този мистър Йип — обясни му Тристан.
Бентли отби встрани от пътя и удари спирачка.
— Налага се да поговорим — каза той.
През следващите петнайсет минути Тристан и Бентли направиха нова уговорка за по-високо заплащане. Срещи с мистър Йип не влизаха в досегашния договор. След това Бентли продължи пътя си.
— Известно ли ти е в коя триада е мистър Йип? — запита Трис.
— В наемните ми задължения не е предвидено да давам сведения за триадите — отговори Бентли.
— Добре тогава — каза Тристан. — Аз ще произнасям имена на триади, а ти ще кимнеш с глава, ако улуча.
Бентли помисли малко, после се съгласи.
— „Уинг-Син“ — изрече името Тристан.
Бентли кимна утвърдително.
Мариса беше уплашена от мистър Йип още при първата им среща, сега страховете й нараснаха значително.
— Имаме още достатъчно време да променим намеренията си и да отлетим веднага — подметна Тристан.
— Стигнахме толкова далеч — каза Мариса. — Не се предавам!
Бентли спря на паркинга, успореден с бреговата линия, като насочи колата с предницата към шосето. Кимна надясно.
— Това е ресторантът „Стенли“.
Слезе и им отвори задната врата. Двамата излязоха под яркото слънце, но преди да направят и стъпка, се отвориха вратите на някои от паркираните наоколо коли и половин дузина китайци ги обградиха. Някои имаха автомати в ръцете си. Мариса и Тристан разпознаха в трима от тях отвлеклите ги вчера младежи.
— Моля, останете на местата си — каза един от тях, отиде до Бентли и измъкна пистолета му. Претърсиха Мариса и Тристан, после ги ескортираха в ресторанта.
Вътрешността му беше семпла, но елегантна. Масите бяха в старинен стил, а стените в прасковен цвят.
Отведоха ги в сепаре на горния етаж. Мистър Йип седеше на масата, облечен в белия си костюм. Един от китайците му каза нещо на кантонски. Той се наведе напред и облегна лакти на масата.
— Обидихте ме — каза, — като сте довели със себе си въоръжен бодигард.
— Не сме имали намерение да ви обиждаме — обясни Тристан с малко пресилена усмивка. — Но вчера направиха опит да ни очистят.
— Къде? — попита мистър Йип.
— В хотел „Пенинзула“ — отговори Тристан.
Мистър Йип отправи поглед към довелия ги китаец.
Той кимна, явно потвърждавайки думите.
— Опитите за убийство не са рядко явление — каза мистър Йип. — Такава е цената за извършване на известни услуги в Хонконг. Спрямо мен са правени няколко опита.
— Ние не сме свикнали на подобни неща — обади се Мариса.
— Независимо от това — реагира мистър Йип, — беше грешка да водите въоръжен бодигард при среща с мен. Освен това той вероятно не би имал възможност да ви защити.
— Ние сме чужденци — каза Мариса — и не знаем правилата.