Интервюто след екзекуцията представляваше най-драматичната част от шоуто. Издебни близките на жертвата минути след като са видели как нещастникът умира, и те ще ти кажат всичко. Фордайс се развика на някакъв техник, наруга един оператор и обяви на висок глас, че е готов за снимки. Гримьорите нанесоха малко пудра на челото му и той внезапно промени изражението си. Погледна към камерата, усмихна се и се престори на силно загрижен. Когато записът започна, водещият обясни къде се намира, след което обяви точния час и сериозността на събитието. После се приближи до Рива с думите:
— Рива, всичко свърши. Разкажи ни какво видя.
Рива, която държеше носна кърпичка във всяка ръка — от обяд бе изхабила цял пакет, — избърса сълзите си и отвърна:
— Видях убиеца на моето дете. За пръв път от осем години. Погледнах го в очите, но той не пожела да се обърне към мен.
Гласът й все още звучеше стабилно.
— Какви бяха думите му?
— Каза, че съжалява, и аз наистина го оценявам.
Фордайс се приведе над нея и се намръщи.
— Съжалява, че е убил Никол?
— Нещо такова — отвърна тя, но Уолис поклати недоверчиво глава.
— Не сте ли съгласен, мистър Пайк?
— Спомена, че съжалява за случилото се. Не се е признавал за виновен — промърмори Уолис.
— Сигурен ли си? — противопостави се Рива.
— Напълно.
— Аз чух друго нещо.
— Разкажи ни за екзекуцията, за смъртта — подкани я Фордайс.
Рива, все още ядосана на Уолис, поклати глава и избърса носа си.
— Стори ми се прекалено безболезнена. Той просто заспа. Когато дръпнаха завесите, лежеше на малко легло, завързан с ремъци. Изглеждаше доста спокоен. Изрече последните си думи и затвори очи. По нищо не личеше, че са му инжектирали отровата. Просто заспа.
— И през цялото време ти си мислеше за Никол и кошмарната й смърт?
— О, да. Точно така. Господи, горкото ми дете. Тя се е мъчила ужасно. Непоносимо…
Гласът й се сподави и камерата я показа в още по-близък план.
— Искаше ли да го видиш как страда? — попита Фордайс, за да налее още масло в огъня.
Рива кимна оживено и затвори очи. Фордайс се обърна към Уолис.
— Как ще се променят нещата оттук нататък, мистър Пайк? Какво означава екзекуцията за вашето семейство?
Уолис се замисли за секунда, но преди да успее да отговори, Рива се намеси:
— Фактът, че го наказаха, означава много за нас. Най-накрая той получи заслуженото. Вече ще спя по-добре.
— Осъденият твърдеше ли, че е невинен?
— О, да — отговори Рива, след като спря да плаче. — Повтори същите думи, които слушаме от години. „Аз съм невинен!“ Е, сега е просто един мъртвец. Само това ще кажа.
— Някога предполагала ли си, че наистина може да е невинен? Вярвала ли си, че някой друг е убил Никол?
— Не, нито за миг. Чудовището си призна.
Фордайс се облегна назад.
— Чувала ли си за мъж на име Травис Бойет?
Рива го погледна недоумяващо.
— Кой?
— Травис Бойет. В пет и трийсет днес той се появи по телевизията в Слоун и заяви, че е убил Никол.
— Глупости.
— Сега ще пуснем записа — заяви Фордайс и посочи двайсетинчовия телевизор вдясно от себе си.
На екрана се появи Травис Бойет. Звукът бе усилен докрай. На снимачната площадка настъпи пълна тишина. Рива се заслуша внимателно в историята на Травис. Отначало се намръщи, а после се усмихна и поклати глава. Какъв идиот. Пълен мошеник. Тя знаеше кой е убиецът. Когато обаче Бойет показа пръстена на Никол пред камерите и заяви, че го пази от девет години, Рива пребледня и зяпна, а раменете и увиснаха.
Шон Фордайс беше отявлен привърженик на смъртното наказание, но като повечето скандални водещи по кабелните телевизии никога не позволяваше разбиранията му да попречат на някоя сензационна история. Твърдението, че щатът току-що е екзекутирал погрешния човек, несъмнено щеше да нанесе сериозен удар по идеологията на смъртното наказание, но Фордайс изобщо не се интересуваше от последствията. Все пак отразяваше най-горещото събитие в момента — новината оглавяваше уебстраницата на Си Ен Ен — и искаше да извлече възможно най-голяма полза от него.
Освен това Фордайс не смяташе за нередно да заложи капан на собствените си гости. Не му се случваше за пръв път и определено би го направил в бъдеще, ако историята си заслужаваше.