— Защо се съмняваш? Защо някой би твърдял, че има мозъчен тумор, ако всъщност няма?
— Той е изпечен престъпник, докторе. Цял живот е лежал зад решетките и сигурно сам не знае какво е истина. И не казвам, че се съмнявам. В кабинета ми го споходиха два тежки пристъпа на главоболие и беше мъчително за гледане. Просто бих искал да потвърдя каквото ми каза.
Кратко мълчание, като че лекарят се озърташе дали някой не го подслушва.
— Не мога да любопитствам много. Имаш ли представа при кой лекар е бил?
— Не.
— Добре, кажи ми името.
— Травис Бойет.
— Записах. Дай ми два часа.
— Благодаря, докторе.
Кийт бързо затвори телефона и се върна към Тексас. Продължи с изложението на фактите.
Никол изчезва през нощта на 4 декември 1998 г., петък. Вечерта отива с приятелки на кино в единствения мол в Слоун. След филма момичетата — общо четири — сядат на пица, пак в мола. На влизане в заведението те разменят няколко думи с двама младежи, единият от които е Джоуи Гембъл. Докато вечерят, момичетата решават да се съберат в дома на Ашли Верика да гледат някакво късно предаване. На излизане Никол казва, че ще отиде до тоалетната. Приятелките й не я виждат повече. Тя се обажда на майка си и обещава да се прибере до полунощ. После изчезва. След час разтревожените й приятелки почват да звънят по телефона. Два часа по-късно откриват червеното й беемве на паркинга на мола, където го е оставила. Няма признаци от борба или нещо нередно, но и няма следи от Никол. Семейството и приятелите й са в паника. Започва издирване.
Полицията веднага заподозира престъпление и полага огромни усилия да открие Никол. Включват се хиляди доброволци и през следващите дни и седмици градът и околностите са претърсени както никога дотогава. Няма никакъв резултат. Охранителните камери в мола са прекалено далеч, изображението е замъглено и не може да помогне. Никой не е видял Никол да напуска мола и да отива до колата си. Клиф Ярбър предлага награда от сто хиляди долара за информация, а когато това не дава резултат, вдига сумата на двеста и петдесет хиляди.
Първият пробив в разследването идва на 16 декември, дванайсет дни след изчезването. Двама братя ловят риба на пясъчно островче в Ред Ривър близо до малък парк, известен с името „Ръш Пойнт“, когато един от тях настъпва парче пластмаса. Това се оказва членската карта на Никол за спортния клуб. Братята разравят калта и пясъка и откриват още нещо — ученическата й карта, издадена от гимназията в Слоун. Единият брат разпознава името и те веднага потеглят към полицейския участък.
„Ръш Пойнт“ е на шейсет километра северно от покрайнините на града.
Разследващите полицаи, ръководени от инспектор Дрю Кърбър, вземат решение да запазят в тайна намирането на картите. Те смятат, че най-добрата стратегия ще бъде първо да намерят тялото. Провеждат усърдно, но безплодно претърсване на реката източно и западно от „Ръш Пойнт“. Щатската полиция се включва с водолазни екипи. Не е открито нищо повече. В отсечка от сто и петдесет километра надолу по течението властите са уведомени да бъдат нащрек.
Докато върви претърсването на реката, инспектор Кърбър получава анонимно телефонно обаждане, обвиняващо Донте Дръм. Той не губи време. Два дни по-късно Кърбър и неговият партньор Джим Мориси арестуват Донте на излизане от спортния клуб. След няколко часа двама други инспектори се обръщат към младеж на име Тори Пикет, близък приятел на Донте. Пикет се съгласява да отиде в участъка и да отговори на техните въпроси. Той не знае нищо за изчезването на Никол, но изглежда изнервен от посещението в участъка.
— Кийт, обажда се финансовият ревизор. На втора линия — съобщи Дейна по интеркома.
Кийт погледна часовника си — единайсет без десет — и поклати глава. Последното, което желаеше да чуе в момента, бе гласът на ревизора на църквата.
— Зареден ли е с хартия принтерът? — попита той.
— Не знам — отговори светкавично тя. — Ще проверя.
— Моля те, зареди го.
— Дадено.
Кийт неохотно натисна бутона за втора линия и започна скучен, но не много продължителен разговор относно църковните финанси към 31 октомври. Докато слушаше числата, той продължаваше да трака по клавиатурата. Отпечата десетте страници обзор на фактите, трийсет страници вести и статии, резюме за прилагането на смъртната присъда в Тексас, разказът на Донте за живота в затвора, а когато видя, че хартията в принтера е свършила, влезе във фотогалерията на Донте и огледа лицата. Донте като дете с родителите си; по-големите му брат и сестра; по-малката сестричка; Донте като малко момче в църковния хор; снимки на футболното игрище; полицейска фотография от първата страница на „Слоун Дейли Нюз“; полицаи въвеждат Донте с белезници в съдебната сграда; още снимки от процеса; и ежегодните служебни фотографии от затвора, започващи през 1999 г. с предизвикателен поглед към обектива и завършващи през 2007 г. с изпитото лице на преждевременно състарен двайсет и седем годишен мъж.