Робърта откопча евтиния брезентов колан и го разряза на две. На другия ден, когато останеше сама, щеше да изгори парцалите в задния двор на къщата си. Тя развърза грозните обувки, свали ги и махна белите памучни чорапи. После докосна белезите на левия му глезен — спомен от контузията, която бе сложила край на футболната му кариера. Робърта сряза панталоните по вътрешния ръб, като внимателно прокара ножицата над слабините. От трите й момчета Седрик най-много държеше на външния си вид. Работеше на две места, за да може да си купува по-хубави дрехи. Донте обичаше да носи дънки и пуловери. Всичко му стоеше добре. Всичко, но не и затворническият гащеризон. Робърта продължи с работата си, а парчетата се трупаха върху пода. От време на време спираше, за да избърше сълзите си, но после отново се забързваше. Тялото започваше да се вкочанява. Робърта отиде до мивката и пусна водата.
Боксерките бяха бели и с няколко номера по-големи от необходимото. Подобно на опитна шивачка, тя ги сряза и внимателно ги свали. Купчината беше готова. Донте остана гол. Щеше да напусне света така, както се бе родил в него. Майка му сипа малко течен сапун в мивката, разпени водата и провери температурата й. После спря кранчето. Потопи вътре една кърпа и започна да мие сина си. Разтри краката му и бързо ги подсуши. Изплакна гърдите и ръцете, врата и лицето.
Когато приключи, се зае с последната и най-трудна част от подготовката. Преди семейството да замине за Хънтсвил, Седрик се бе отбил в погребалното бюро, за да остави новия костюм, купен от Робърта специално за случая. Сега той висеше на стената заедно с бяла риза и красива златиста вратовръзка. Робърта предположи, че ризата и сакото ще бъдат най-трудни за обличане. С панталоните и обувките щеше да се справи по-лесно. Очакванията й се оправдаха. Ръцете на Донте отказваха да се свият. Затова тя навлече внимателно десния ръкав и нежно обърна тялото настрани. Изглади плата отзад, положи Донте по гръб и надяна левия ръкав. После бързо закопча ризата. Направи същото със сакото от тъмносива вълна. Когато приключи с него, спря за миг и целуна сина си по бузата. Краката му бяха вкочанени. Робърта му сложи чифт черни памучни боксерки, които бяха твърде големи. Помисли си, че е трябвало да избере по-малък размер. Панталоните й отнеха повече време. Тя внимателно придърпа крачолите от двете страни, като мъчително повдигна Донте за кръста. После пъхна ризата вътре, закопча ципа и прокара колана през гайките. Глезените му също не се огъваха и чорапите й създадоха повече трудности от очакваното. Обувките бяха черни, с връзки. Като тийнейджър Донте бе ходил с тях на църква.
Робърта ги бе взела от гардероба, който двамата със Седрик деляха като деца. Донте го окупира напълно, когато брат му се ожени, но за последните девет години гардеробът бе останал непокътнат. Робърта го подреждаше, изтупваше праха от дрехите и гонеше молците.
Години след като отведоха Донте, Робърта живееше с вярата, че синът й ще бъде свободен. Надяваше се един прекрасен ден кошмарът да свърши и Донте да се прибере у дома. Тогава щеше да спи в собственото си легло, да яде храната на майка си, да лежи на канапето и да облича дрехите от гардероба си. Един ден някой съдия или прокурор от заплетения лабиринт на правната система щеше да открие истината. Робърта си представяше как семейството получава радостното обаждане и празнува победата. Но обжалванията вървяха по своя път, а чудото така и не се случи. Годините минаваха и с тях умираше надеждата. Ризите, панталоните и пуловерите в гардероба на Донте щяха да останат неизползвани завинаги. Робърта се чудеше какво да прави с тях.
Каза си, че ще мисли за това по-късно.
Завърза обувките, опъна нагоре чорапите и дръпна маншетите на панталона. Донте беше готов и Робърта можеше да се успокои. Тя надяна вратовръзката през главата му и стегна възела, подготвен от Седрик. Пооправи дрехите, изглади няколко гънки на крачолите и отстъпи назад, за да огледа резултата. Какъв красив млад мъж. Сив костюм, бяла риза, златиста вратовръзка. Робърта бе направила добър избор.
Тя се приведе и го целуна отново. Хайде, Донте, да тръгваме на църква. Там ще намериш бъдещата си жена, с която ще имате поне десет деца. Побързай, изпусна толкова неща. Моля те. Нека покажем на всички новите ти дрехи. Побързай.
Робърта бе запозната с ужасяващите аспекти на смъртта — подготвянето на тялото, вливането на течностите и останалите процедури. Знаеше, че след няколко часа мистър Лам и синът му ще свалят дрехите и ще захванат с кошмарните си задачи. Ето защо тя имаше нужда да прекара тези ценни моменти с Донте, докато тялото му още беше непокътнато.