На другия ден Робърта Щеше да подготви погребението. Тогава трябваше да бъде смела и силна. Сега обаче искаше да остане насаме с детето си, да страда и да плаче така, както би направила всяка майка.
Трета част
Оправданието
30
В петък преди изгрев слънце няколко коли напуснаха града и се отправиха на изток. Начело на колоната се движеше микробусът на Роби, шофиран от Арън Рей. До него седеше Карлос, а Роби бе заел любимото си място отзад. Адвокатът пиеше кафе и преглеждаше сутрешния вестник, като в общи линии пренебрегваше Марта Хандлър. Тя не спираше да си води бележки и се опитваше да се събуди. Кийт ги следваше със своето субару. До него седеше Бойет, който държеше бастуна си и гледаше през прозореца в мрака. Трети в колоната беше един пикап, а зад волана беше Фред Прайър. Той пътуваше в компанията на двама мъже, охранявали дома и кантората на Роби през последните дни. Пикапът принадлежеше на Фред и превозваше лопати, фенери и друго оборудване. В края на колоната се движеше бял микробус без отличителни знаци, собственост на телевизионния канал в Слоун. На шофьорското място се виждаше директорът на редакция „Новини“ Брайън Дей, придружаван от своя оператор Бък.
Четирите автомобила се събраха на дългата алея пред къщата на Роби в пет сутринта и успяха да напуснат незабелязано града по страничните улици. В кантората бяха постъпили редица обаждания и имейли, които убедиха Роби, че определени хора следят с интерес действията му.
Той беше спал пет часа, и то с помощта на приспивателно. Чувстваше се безкрайно изтощен, но все още имаше ужасно много работа. След като видя за кратко трупа и напусна погребалното бюро, той отиде с останалите в дома си, където Диди им сервира вечеря. Кийт и Бойет прекараха нощта на канапета в сутерена, а домашната помощница изпра и изглади дрехите им.
Всички усещаха умора, но не се оплакваха от ранното ставане.
Карлос говореше по мобилния телефон. Когато приключи, обяви:
— Свързах се с моя човек от радиото. Арестували са около четирийсет души, двайсетина са ранени, но по чудо няма убити. Полицията е затворила голяма част от центъра и засега положението е спокойно. Навсякъде горят сгради. В града са пристигнали пожарни коли от Парис, Тайлър и други места. Поне три полицейски автомобила са запалени с коктейл „Молотов“, предпочитаното оръжие в момента. Унищожена е и журналистическата ложа на футболното игрище. Огънят още не е потушен. Мишените са най-вече изоставени къщи. До момента не са пострадали домове. Говори се, че губернаторът е изпратил нов отряд гвардейци. Никой обаче не го е потвърдил.
— Какво ще стане, ако намерим тялото? — попита Марта.
Роби поклати глава и се замисли.
— Вчерашните събития ще ни се сторят като детска игра.
Те бяха обсъдили различните варианти и подробностите около пътуването. За да се подсигури, че Бойет няма да изчезне, Роби искаше да по качи в микробуса под зорките очи на Арън Рей и Фред Прайър. Не можеше обаче да се примири с мисълта, че ще бъде затворен на тясно с тази отрепка. Кийт държеше да тръгне със своята кола, защото бе решил да се върне в Топика в късния следобед, със или без Бойет. Подобно на Роби, пасторът не желаеше да седи до Травис, но тъй като веднъж го бе правил, увери адвоката, че ще успее и този път.
Фред Прайър предложи да хвърлят Бойет на задната седалка на пикапа и да го държат на мушка. Хората на Роби изпитваха желание за мъст. Ако Бойет действително ги отведеше при тялото, Фред Прайър и Арън Рей бяха готови да завлекат това нищожество зад някое дърво и да го отърват от мъките му. Кийт усети тези настроения, а останалите се отнасяха почтително към него. Ето защо решиха да не прилагат насилие.
Присъединяването на Брайън Дей бе прието с доста резерви. Роби отказваше да се довери на репортерите. Ако обаче откриеха трупа, трябваше да заснемат всичко, и то с помощта на човек извън техния кръг. Дей охотно прие предложението, но екипът на адвоката го принуди да подпише специален документ, който му забраняваше да разпространява каквато и да е информация без изричното им разрешение. В случай че се опитаха да нарушат сделката, той и операторът щяха да бъдат пребити или дори застреляни. Брайън Дей и Бък разбраха, че залогът е висок, и се съгласиха с всичко. Тъй като отскоро беше шеф на новините в телевизията, Дей успя да се измъкне от офиса, без да дава обяснения.