Пасторът звънна на Роби и му докладва къде се намира. Бойет беше жив и в момента го преглеждаха. Роби чакаше появата на шерифа. Искаше незабавно да предаде случая на професионалисти, макар и да знаеше, че трябва да бъде търпелив.
Кийт се обади и на Матю Бърнс.
— Добро утро, Мат. Вече съм в Мисури. Преди час отворихме гроба и открихме останките на Никол Ярбър. Невероятно, нали?
— Как изглеждаше?
— Намерихме само кости и шофьорската книжка на Никол. Бойет казва истината. Екзекутираха невинен човек. Не мога да повярвам, Мат.
— Кога ще си дойдеш?
— Смятам да се прибера за вечеря. Дейна ми е ужасно сърдита. Няма да се бавя.
— Трябва да се срещнем още утре сутринта. Непрекъснато гледам репортажите. Досега никой не е споменал името ти. Може би все пак ще се отървеш. Къде е Бойет?
— В една болница в Джоплин. Мисля, че умира. Аз го докарах тук.
— Остави го, Кийт. Най-вероятно ще умре. Нека някой друг се тревожи вместо теб. Сядай в колата и се махай от там.
— Точно такъв е планът ми. Ще разбера какво става и ще тръгна веднага. Канзас е само на трийсет минути път.
Измина цял час. Роби се обади на Кийт с новината, че шерифът е пристигнал. Планината на Руп сега гъмжеше от полицаи. Двама от тях бяха тръгнали към болницата, за да охраняват Бойет. Кийт се съгласи да ги изчака. После щеше да отпътува към къщи.
— Благодаря ти за всичко, Кийт — каза Роби.
— Усилията ми не бяха достатъчни.
— Така е, но ти действа изключително храбро. Опита се да помогнеш. Не можеше да направиш повече.
— Ще поддържаме връзка.
Уешлър и Гайлс бяха сержанти от щатската полиция. След като се представиха накратко, те помолиха Кийт да им предостави липсващата информация. Защо не? И бездруго трябваше да чакат. Наближаваше един часът. Тримата си купиха сандвичи от близкия автомат и седнаха на една маса. Гайлс си водеше записки, а Уешлър задаваше въпроси. Кийт започна разказа си от понеделник сутринта и спомена най-важните моменти от необикновената седмица. От време на време полицаите го поглеждаха скептично. Преди не бяха чували за случая „Дръм“, но откакто Бойет публично бе признал вината си, посочвайки, че е заровил тялото в Джоплин, телефоните в полицията не преставаха да звънят. Служителите познаваха Бойет и изказванията му. Сега, след като тялото се бе появило, и те бяха замесени в тази необичайна история.
Лекарят ги прекъсна. Той обясни, че състоянието на Бойет е стабилно. Пациентът си почиваше, а показателите му бяха почти нормални. Скенерът на главата бе потвърдил наличието на мозъчен тумор с размерите на яйце. От болницата трябваше да се свържат със семейството му. Кийт се опита да разкаже малкото, което знаеше за близките на Бойет.
— Брат му лежи в затвора в Илиной — обясни той.
— Е, докога очаквате да го задържим тук? — попита лекарят, като се почеса по брадичката.
— Колко дълго е необходимо да остане?
— Поне за тази нощ. После едва ли ще можем да му помогнем.
— Бойет не е с мен, докторе — каза Кийт. — Аз просто го докарах дотук.
— И това ли е част от дългата история?
Гайлс и Уешлър кимнаха. Кийт предложи на лекаря да се свърже с колегите си от болницата „Сейнт Франсис“ в Топика. Вероятно всички заедно щяха да измислят подходящ план за лечението на Травис Бойет.
— Къде е той сега? — попита Уешлър.
— В едно малко отделение на третия етаж — обясни докторът.
— Удобно ли е да го видим?
— Не сега. Нуждае се от почивка.
— Тогава трябва да застанем на пост отпред — заяви Гайлс. — Пациентът е заподозрян в убийство. Получихме заповед да го охраняваме.
— Едва ли ще избяга.
Уешлър се намръщи и лекарят усети, че е безполезно да спорят.
— Последвайте ме — подкани ги той.
Докато се отдалечаваха, Кийт ги попита:
— Господа, вече може ли да тръгвам?
Уешлър и Гайлс се спогледаха.
— Разбира се. Защо не? — отвърна Уешлър.
— Бойет е изцяло ваш — каза Кийт и отстъпи назад.
Пасторът излезе от спешното отделение и изтича до колата, паркирана в близкия гараж. Откри шест долара в скромните си резерви, плати за паркинга и запали. Най-накрая свободен, помисли си той. Почувства невероятно облекчение, когато огледа празната седалка до себе си. С малко късмет никога повече нямаше да види Травис Бойет.