— Не се чувствам смел. Изобщо не знам какво усещам в момента. Вероятно продължавам да съм в шок. Още не мога да повярвам какво видях. Преживяването беше наистина уникално, но в крайна сметка се провалихме.
— Все пак опитахте.
Кийт си сложи пуловер, пъхна ризата в панталоните и каза:
— Надявам се само да заловят Бойет. Представи си, че хване поредната жертва.
— Стига, Кийт. Той е тежко болен.
— Но е оставил бастуна, Дейна. Как си го обясняваш? Прекарах пет дни с този човек. Бойет не може да ходи без него. Защо не го е взел?
— Сигурно е предположил, че ще го заловят по-лесно, ако носи бастун.
Кийт стегна колана и го закопча.
— Бойет беше обсебен от теб, Дейна. Спомена името ти на няколко пъти. Повтаряше колко си сладка.
— Не се притеснявам от Травис Бойет. Ще бъде голям глупак, ако се върне в Топика.
— Правил е и по-глупави неща. Помисли само за всичките му арести.
— Да тръгваме. Мачът започва в шест и половина.
— Страхотно. Нуждая се от развлечение. Останала ли е някоя бутилка вино в къщата?
— Мисля, че да.
— Добре. С удоволствие ще изпия една чаша. Но нека първо погледаме малко футбол. После ще ти разкажа.
— Искам да чуя всичко.
33
Срещата бе организирана от съдия Елайас Хенри. Въпреки че нямаше правомощията да свиква колегите си в петък вечер, той бързо ги убеди, че разговорът е наложителен. Пол Кофи и Дрю Кърбър влязоха в кабинета му точно в осем, последвани от Джо Радфорд. Тримата заеха места от едната страна на работната маса. Роби бе дошъл преди половин час в компанията на Карлос. Атмосферата беше напрегната. Нямаше размяна на поздрави и любезности. Миг по-късно пристигна и кметът Руни, който се усамоти на известно разстояние от останалите.
Облечен с тъмен костюм, бяла риза и оранжева вратовръзка, съдия Хенри заяви мрачно:
— Е, вече всички са тук. Мистър Флак има новини.
Роби седеше точно срещу Кърбър, Кофи и Радфорд. Тримата не помръдваха, сякаш очакваха смъртно наказание. Адвокатът започна с думите:
— В пет сутринта тръгнахме от Слоун и се отправихме към Нютън, Мисури. Травис Бойет дойде с нас. Пътувахме около пет часа. Следвайки напътствията на Бойет, стигнахме до един далечен край на окръга. След като минахме по странични шосета и черни пътища, се озовахме в Планината на Руп — уединена местност, покрита с буйна растителност. На моменти Бойет не си спомняше точния маршрут, но накрая ни заведе до мястото, където твърдеше, че е заровил Никол Ярбър.
Роби кимна на Карлос, който натисна един клавиш на лаптопа си. На бялата дъска в ъгъла на кабинета се появи снимка на обрасла просека в гората. Адвокатът продължи:
— Открихме го и започнахме да копаем. — Друга снимка показваше Арън Рей и Фред Прайър с лопати в ръце. — Когато е бил в Слоун през есента на деветдесет и осма, Бойет е работил за компанията „Макгуайър и синове“ от Форт Смит. В пикапа си е държал голям сандък за хидравлични инструменти. В него е сложил тялото. — Следваща снимка: капакът на оранжевия сандък. — Почвата не беше твърда и след петнайсет минути намерихме следното. — Снимка: горната половина на сандъка с надпис „Макгуайър и синове“. — Както виждате, сандъкът се отваря отгоре. Встрани имаше ключалка с механичен код, която Бойет е купил в една железария в Спрингдейл, Арканзас. Той си спомни комбинацията и отключи сандъка. — Снимка: Бойет, коленичи до гроба, приведен над ключалката. Кофи пребледня, а на челото на Кърбър избиха капчици пот. — Когато отворихме капака, открихме следното. — Снимка на скелета. — Преди това Бойет ни каза, че до черепа е оставил купчина дрехи. — Снимка: облеклото на Никол до главата й. — Заяви още, че сред тях ще намерим шофьорската книжка и кредитната й карта. Беше прав. — Увеличено изображение на кредитната карта, доста зацапано, но името се четеше. — Бойет твърдеше, че е удушил жертвата с черен кожен колан със сребриста тока. — Снимка на отчасти увредения колан с лъскава тока. — Подготвил съм ви папки с тези снимки, които можете да разгледате вкъщи, момчета. Обадихме се на шерифа в окръг Нютън и му предадохме случая. — Снимка на шерифа и трима негови помощници, втренчени в скелета. — Скоро навсякъде имаше полиция и следователи. Те решиха да не вадят останките от сандъка и да ги изпратят в криминологичната лаборатория в Джоплин. В момента се намират там. Предоставих на властите копие от рентгеновата снимка на челюстта на Никол. Същото копие, което вие ми дадохте погрешка, докато се преструвахте, че търсите трупа. Говорих със служителите от лабораторията и те ме увериха, че ще се заемат незабавно със случая. Тази вечер ще приключат с предварителната идентификация. Очакваме да се обадят съвсем скоро. Ще изследват всичко в сандъка и вероятно ще открият материал за ДНК анализ. Може и да не успеят, но не е фатално. Вече не съществуват съмнения относно самоличността на жертвата. Известен е и убиецът. Бойет има злокачествен мозъчен тумор — една от причините да каже истината. Той често страда от тежки припадъци. Изгуби съзнание на местопрестъплението и трябваше да го закараме в болница в Джоплин. По някакъв начин е избягал от стаята и засега никой не знае къде е отишъл. Заподозрян е в убийство, но не беше арестуван, преди да изчезне.