Дълго след като момчетата бяха заспали, Кийт и Дейна седяха в тъмната всекидневна и пиеха вино от чаши за кафе. Докато разказваше историята, Кийт си спомни неща, които досега не му бяха направили впечатление. Подробностите го изненадаха — стоновете на Бойет в тревата до магистралата, летаргията на пътния полицай, който го глоби за превишена скорост, купищата документи на дългата заседателна маса в кантората на Роби, уплашените погледи на служителите му, стерилната миризма на килията, шумът в ушите на Кийт по време на екзекуцията, тресящият се самолет, с който летяха над Тексас. Дейна му задаваше най-различни въпроси. Тя бе също толкова развълнувана от преживяванията му, колкото той, и на моменти не вярваше на думите му.
Когато бутилката свърши, Кийт легна на канапето и потъна в дълбок сън.
34
С разрешението на Елайас Хенри пресконференцията бе свикана в главната зала на окръжния съд на Мейн Стрийт в Слоун. Първоначално Роби обмисляше да използва кантората, но когато разбра, че пред нея се е събрала тълпа, промени решението си. Адвокатът искаше да обърне внимание на всеки репортер, но не можеше да допусне присъствието на любопитни непознати.
В 9:15 ч. Роби се качи на подиума пред съдия Хенри и огледа препълнената зала. Камерите и касетофоните бяха включени, за да запишат всяка негова дума. Адвокатът беше с най-хубавия си тъмен костюм и се чувстваше превъзбуден въпреки умората. Не изгуби много време, преди да стреля право в целта.
— Добро утро. Благодаря ви, че дойдохте — започна Роби. — Останките на Никол Ярбър бяха открити вчера сутринта в отдалечена местност в окръг Нютън, щата Мисури, южно от Джоплин. Присъствах там заедно с екипа ми. Един мъж на име Травис Бойет ни заведе до гроба, в който твърдеше, че е заровил Никол преди девет години, два дни след отвличането й от Слоун. Снощи, с помощта на рентгенова снимка на зъбите на жертвата криминологичната лаборатория в Джоплин потвърди нейната идентичност. Съдебните лекари работят усилено по изследването на останките. Резултатите ще излязат до няколко дни. — Роби спря, отпи глътка вода и огледа тълпата. В залата не се чуваше звук. — Не бързам, господа. Смятам да опиша всичко в най-големи детайли. След това ще отговоря на въпросите ви.
Той даде знак на Карлос, който седеше наблизо с лаптопа си. На огромния екран до подиума се появи изображение на гроба. Роби започна подробното си изложение, като го илюстрира с богат снимков материал. Според предварителна уговорка с полицията в Мисури не показа останките на Никол. Районът около гроба все пак се третираше като местопрестъпление. Той обаче не спести снимките на шофьорската книжка, кредитната карта и колана, с който бе удушена. После спомена за Бойет и бягството му от болницата. Тъй като не бе издадена заповед за задържането му, полицията още не го издирваше.
Роби се наслаждаваше на момента. Изпълнението му се излъчваше на живо по телевизията, а публиката беше смаяна и нетърпеливо попиваше всяка негова дума. Той нямаше да позволи да го прекъснат или да оспорят твърденията му. Най-после гласът му щеше да бъде чут. Всеки адвокат мечтаеше за подобно внимание.
По време на речта си Роби често се впускаше в прочувствени разкази за Донте Дръм. Зрителите обаче не се отегчаваха. Накрая той стигна до самото престъпление и показа снимка на Никол — чудесно, красиво, здраво момиче.
Рива гледаше пресконференцията. Непрекъснатите телефонни обаждания не й позволяваха да заспи. Двамата с Уолис не бяха мигнали цяла нощ заради пожара в магазина, който бе овладян бързо и не предизвика много щети. Рива не се съмняваше, че става дума за умишлен палеж — криминална проява на банда чернокожи, които искаха да си отмъстят на семейството й. Уолис бе останал в магазина, а Рива седеше сама вкъщи.
Тя заплака, щом видя снимката на дъщеря си, показана от мъжа, когото ненавиждаше. Страдаше и кипеше от гняв. Чувстваше се ужасно объркана. Снощният разговор със съдия Хенри я бе разтревожил до такава степен, че се наложи да я закарат в спешното отделение. После пристигнаха новините за пожара и тя съвсем загуби самообладание.
Рива помоли съдия Хенри да й опише гроба на Никол, останките и вещите в сандъка. Какво правеха чак в Мисури? Нали убиецът бе захвърлил тялото в Ред Ривър, близо до Ръш Пойнт? Защо съдията твърдеше, че Донте Дръм не е убиецът?
— Вярно е, мисис Пайк — бе заявил търпеливо той. — Всичко е истина. Съжалявам. Знам, че сте шокирана.