Цяла нощ Кофи се бе опитвал да измисли история, която по някакъв начин да свърже Донте Дръм с Травис Бойет, но въображението му го бе изоставило. Прокурорът се чувстваше ужасно. Болеше го глава от големите количества водка, а сърцето му биеше учестено при ужасяващата мисъл, че кариерата му е съсипана. Трябваше да се оттегли и този факт го тревожеше много повече, отколкото опасението, че е помогнал за екзекутирането на невинен човек.
Когато приключи разказа за подкупения затворник и кучето, Роби атакува Джоуи Гембъл и фалшивите му показания. В подходящия момент Карлос прожектира копие на декларацията, подписана от Гембъл час преди екзекуцията. С маркер бяха подчертани признанията на Джоуи, че е излъгал в съда и че пръв е насочил подозренията към Донте Дръм.
Джоуи Гембъл също гледаше репортажа. Намираше се в дома на майка си в Слоун. Баща му го нямаше и тя се нуждаеше от него. Джоуи й каза истината, която бе посрещната с неодобрение. Сега той с ужас слушаше за своите провинения, излъчвани по телевизията. Беше предполагал, че признанието ще му навлече неприятности, но не и в такава степен.
— Джоуи Гембъл е излъгал многократно — обяви драматично Флак и Джоуи едва не посегна към дистанционното. — А сега си го призна!
Майката на Джоуи седеше в спалнята на горния етаж. Беше твърде разстроена, за да бъде до него.
— Ти си помогнал да убият момчето — повтаряше непрекъснато тя, въпреки че Джоуи не се нуждаеше от напомняне.
Роби продължи:
— След като споменах за некомпетентното разследване, пародията, наречена процес, и несправедливата присъда, бих искал да премина към Тексаския апелативен съд. Там бе разгледано първото обжалване на Донте през февруари 2001 г. Полицията така и не бе открила тялото на Никол Ярбър. Съдиите знаеха, че по делото липсват веществени доказателства. Изглеждаха леко отегчени, докато слушаха за лъжите на подкупения затворник. Усъмниха се в признанието на Донте, но не разкритикуваха съдия Грейл, че е позволила на заседателите да го изслушат. Коментираха използването на ловджийско куче за набавяне на доказателства и признаха, че това не е „най-добрият метод“ в сериозен процес за убийство. В крайна сметка обаче не отчетоха никакви нарушения. Деветимата съдии единодушно потвърдиха решението на другата инстанция.
Главен съдия Милтън Прудлоу също гледаше. Съдебният секретар му бе съобщил за пресконференцията по телефона. Прудлоу седеше със съпругата си в своя малък апартамент в Остин. Двамата не отделяха очи от Си Ен Ен. Ако щатът действително бе екзекутирал невинен човек, апелативният съд трябваше да се подготви за унищожителна критика. Мистър Флак вече бе повел атаката.
— Миналия четвъртък — допълни Роби, — точно в 15:35 часа, подадохме молба за помилване на Донте Дръм. Към нея прибавихме видеозапис, в който Травис Бойет току-що бе признал за изнасилването и убийството. До екзекуцията оставаха два часа и половина. Предполагам, че съдиите са гледали записа и не са останали особено впечатлени, тъй като час по-късно отхвърлиха молбата. Отново девет гласа „за“. — Карлос прожектира списък с различните съдебни решения. — Съдът затваря всеки ден в пет, дори когато има насрочена екзекуция. Последната молба, която искахме да подадем, съдържаше клетвената декларация на Джоуи Гембъл. В нея Джоуи се отрече от показанията си. Адвокатите от Защитната група в Остин се обадиха на секретаря Емерсън Пю и го информираха, че са тръгнали с документа към съда. Той им отговори, че приключва работа в пет часа. Така и стана. Когато те пристигнаха пред сградата в 17:07 часа, вратата беше заключена. Не успяха да подадат молбата.
Жената на Прудлоу го погледна учудено.
— Надявам се, че лъже.
Прудлоу понечи да я увери, че нахалният адвокат говори глупости, но се разколеба. Флак едва ли щеше да прави подобни изявления, ако не разполагаше с доказателства.
— Милтън, кажи ми, че този човек лъже.
— Скъпа, не съм сигурен.
— Не си сигурен? Защо съдът е затворил при положение, че адвокатите са искали да подадат важен документ?
— Ами, ние…
— Запъваш се, Милтън. Не се опитвай да увърташ. Гледа ли признанието на Бойет два часа преди екзекуцията?
— Да, всички получихме…