— Господи, Милтън! Защо тогава не спря екзекуцията? Ти си главният съдия. Имаш право да вземаш самостоятелни решения. Постоянно се отлагат смъртни присъди. Защо не забави изпълнението й с месец или дори с година?
— Решихме, че записът е фалшив. Бойет е сериен изнасилвач. Не може да му се вярва.
— В момента му вярвам много повече, отколкото на Тексаския апелативен съд. Мъжът си признава за убийството, но никой не приема на сериозно думите му и той показва къде е заровил тялото. Историята ми звучи доста правдоподобно.
Роби спря за миг и отпи глътка вода.
— Копие от признанието на Бойет бе изпратено в офиса на губернатора в 15:11 часа на същия ден. Не съм сигурен дали Гил Нютън изобщо е гледал записа. Знам само, че час и половина по-късно той публично отказа да помилва Донте.
Губернаторът гледаше от кабинета в резиденцията си. Беше облечен за голф игра, до която така и нямаше да стигне. До него стояха Уейн и Бари. След последните думи на Роби Нютън попита:
— Вярно ли е? Наистина ли са изпратили записа в 15:11 часа?
Уейн излъга пръв.
— Не знам. Напоследък се случиха толкова много неща. Засипаха ни с какви ли не глупости.
Бари изрече втората лъжа.
— Чак сега чувам за това.
— Някой гледал ли е записа, когато е пристигнал тук? — попита губернаторът. Гневът му нарастваше с всяка изминала секунда.
— Нямам представа, шефе. Но скоро ще науча — отвърна Бари.
Нютън се втренчи в телевизора. Опитваше се да проумее колко сериозна е ситуацията. Роби продължи:
— Дори след като отказа да помилва Донте, губернаторът можеше да размисли и да спре екзекуцията. Той обаче не го направи.
— Мръсно копеле! — изсъска Гил Нютън. После извика: — Веднага разберете какво се е случило!
Карлос затвори лаптопа и екранът остана празен. Роби прегледа бележките си, за да се увери, че не е изпуснал нещо важно. Сниши глас и заяви с мрачен тон:
— В заключение искам да подчертая, че най-после успяхме. Хората, интересуващи се от смъртното наказание, и онези от нас, които се борят срещу него, отдавна се страхуваха от този момент. Днес се изправяме пред ужасяващия факт, че сме екзекутирали невинен човек. Важното е, че в случая разполагаме с ясни и убедителни доказателства. И в миналото е имало несправедливи екзекуции, но досега доказателствата не са били еднозначни. При Донте не съществува и най-малкото съмнение. — Пауза. В залата цареше тишина. — В следващите дни ще станете свидетели на жалки постановки. Ще чуете множество лъжи и опити за прехвърляне на вината. Току-що ви дадох имената на отговорните за случилото се. Не спирайте да ги преследвате. Ние всички можехме да предотвратим тази трагедия. Трябваше да спрем екзекуцията. Грешката беше поправима. Властите потъпкаха съвсем съзнателно правата на Донте Дръм. Нека той почива в мир. Благодаря ви.
Преди журналистите да го засипят с въпроси, Роби отиде до пейките и подаде ръка на Робърта Дръм. Тя стана и се качи сковано на подиума, подкрепяна от адвоката. После нагласи микрофона и заяви:
— Името ми е Робърта Дръм. Донте беше мой син. В момента не съм в състояние да кажа много. Семейството ми скърби. Още не сме се съвзели от шока. Искам обаче да помоля жителите на града да спрат насилието. Прекратете палежите, хвърлянето на камъни и заплахите. Моля ви. Те не помагат с нищо. Всички сме ядосани и наранени, но насилието няма да реши проблемите ни. Призовавам хората да приберат оръжията си, да проявят уважение към другите и да се разотидат. Размириците единствено опетняват името на сина ми.
Роби я заведе обратно на мястото й и се усмихна на тълпата.
— Е, някакви въпроси? — попита той.
35
Матю Бърнс отиде у семейство Шрьодер за късна закуска с палачинки и наденички. Момчетата се нахраниха бързо и се върнаха при видеоигрите си. Дейна направи още кафе и разчисти масата. Тримата обсъдиха пресконференцията, брилянтната реч на Роби и затрогващите думи на Робърта. Матю искаше да разбере всичко за пожарите и насилието в Слоун, но Кийт не знаеше много. Беше усетил напрежението и пушека във въздуха, но не бе станал свидетел на самите безредици.
Те си сипаха кафе и седнаха на масата, където поговориха за невероятното пътуване на Кийт и изчезването на Бойет. Историята започваше да омръзва на пастора. Той имаше други въпроси и Матю бе подготвен за тях.
— Е, господин юрист, какви проблеми ме очакват? — попита Кийт.