Старата гара най-после затвори в събота следобед. Арън Рей сложи на пост двама въоръжени охранители, като им заповяда да спират всеки, който се доближи до сградата. Служителите на кантора „Флак“ се събраха в къщата на Роби на импровизирано парти. Повечето дойдоха с половинките си. Диди бе наела кетъринг фирма, специализирана в приготвянето на барбекю, и на двора ухаеше на печени ребърца. Фред Прайър стоеше зад бара и предлагаше напитки. Гостите се събраха около басейна и се опитаха да се отпуснат. По телевизията даваха футболен мач, който привлече вниманието на някои от присъстващите. Роби им бе забранил да обсъждат случая „Дръм“, но разговорът неминуемо се насочи натам. Те не можеха да мислят за друго. Чувстваха се уморени и отчаяни, но в крайна сметка успяха да се разсеят. Алкохолът определено им помогна.
Новините от мача с Лонгвю се разпространиха бързо и гостите отпразнуваха протеста.
Докато сипваше напитки, Фред Прайър следеше коментарите на полицията по радиото. Улиците на Слоун бяха учудващо спокойни благодарение на емоционалния призив на Робърта Дръм. Носеше се слух, че Робърта, Марвин, Седрик и Андреа са отишли в Уошингтън Парк и са призовали протестиращите да се разотидат.
Въпреки че Роби бе помолил гостите да изключат телефоните си, обаждането все пак стигна до тях. Карлос получи новините и ги предаде на останалите. Властите в Джоплин бяха ускорили изследванията и разполагаха с важни резултати. Върху бельото на Никол имаше ясни следи от сперма. ДНК анализът потвърждаваше, че тя е на Травис Бойет. Негови ДНК проби се пазеха в специална банка в Мисури, където Бойет бе осъждан в миналото.
Новината им даде повод за радост, но и за тъга. Разкъсвани от противоречиви емоции, гостите решиха да си сипят по още едно питие.
36
Неделя. Хипотезата, която се смяташе за възможна в четвъртък, още по-вероятна в петък и почти сигурна в събота, само за една нощ се превърна в ужасяваща реалност. В неделното утро окръгът се събуди със сензационното разкритие, че щатът е екзекутирал невинен човек. Начело с „Ню Йорк Таймс“ и „Уошингтън Поуст“ големите ежедневници публикуваха гръмки материали, които изразяваха едно и също становище — трябваше да се сложи край на убийствата. Историята изпълваше първите страници на двата вестника, както и на десетки други издания от Бостън до Сан Франциско. Случаят се описваше най-подробно, като се цитираха различните действащи лица. Името на Роби Флак се споменаваше почти толкова често, колкото това на Донте. Унищожителните статии призоваваха за мораториум върху екзекуциите. Публикуваха се безброй мнения на правни експерти, адвокати, професори, активисти, свещеници и дори няколко затворници, осъдени на смърт. Всички бяха единодушни в изказванията си. След като съществуваха неопровержими доказателства за изпълнението на несправедлива екзекуция, смъртното наказание трябваше да бъде отменено завинаги или поне отложено, докато не се откриеше по-добър начин за справяне с проблема.
Тексаският вестник „Хюстън Кроникъл“, който с годините ставаше все по-критичен към смъртното наказание, но не смееше да стига до крайности, публикува серия от материали по случая. В тях се съдържаше съкратена версия на пресконференцията на Роби, както и големи портрети на адвоката, Донте и Никол. Шестте статии атакуваха Дрю Кърбър, Пол Кофи и съдия Вивиан Грейл. Отговорните за случилото се бяха ясни; те не можеха да прехвърлят вината. Един от репортерите преследваше Тексаския апелативен съд, който рано или късно също трябваше да излезе със становище. Главен съдия Милтън Прудлоу и неговите колеги не бяха на разположение в момента. Секретарят Емерсън Пю отказваше коментар. Но Сисили Ейвис, адвокатката от Защитната група, която се бе опитала да влезе в кабинета му в 17:07 ч. в четвъртък, не възнамеряваше да мълчи. Непрекъснато се появяваха нови подробности. По всичко личеше, че историята тепърва ще се разплита. Друг репортер от „Кроникъл“ бе тръгнал по следите на губернатора и неговите служители, които очевидно се бяха покрили.
В различните краища на щата реакциите варираха. Печатните издания в Остин и Сан Антонио, принципно известни с умерените си политически възгледи, приканваха за незабавна отмяна на смъртното наказание. Вестниците в Далас искаха мораториум. Журналистите с по-десни убеждения публикуваха кратки статии по темата, но не си спестяваха подробните репортажи от събитията в Слоун.
В неделя сутрин всички телевизии отделиха специално място на историята, въпреки че президентската кампания все още оставаше в центъра на вниманието. Кабелните канали не спираха да говорят за Донте Дръм, откакто Роби бе дал пресконференцията. В интернет материалите по случая привличаха пет пъти повече посетители от всички други новини. Блогърите, обявили се против смъртното наказание, сипеха убийствени критики.