Шатрата се наблюдаваше отблизо. От другата страна на улицата, извън територията на църквата, дебнеха двайсетина репортери. Повечето имаха камери. Ако не ги спираха няколко доста сърдити полицаи, те щяха да нахлуят в шатрата и да запишат всяка дума.
Никога досега Слоун не бе осъмвал толкова разделен, колкото в тази неделна утрин. Но дори в най-тежкия момент се наблюдаваше известно затишие. Броят на репортерите и камерите бе нараснал многократно от четвъртък вечер и жителите на града усещаха обсадата. Случайни минувачи се спираха да говорят пред медиите. Служителите в кметството нямаха коментар. Нито дума не се чуваше от сградата на съда. На места полицията засили присъствието си и изостри мерките за сигурност. Журналистите, които искаха да се доближат до дома на семейство Дръм, биваха грубо отпращани. Никой не смееше да припари до погребалното бюро, където почиваше Донте. Въпреки че къщата на Рива се охраняваше от близки и приятели, полицията дебнеше за досадници с камери. Роби Флак се грижеше сам за себе си, но на всеки час около дома и кантората му обикаляха патрулни коли. Преданите християни, които ходеха на църква в неделната утрин, можеха да бъдат спокойни, че нищо няма да им се случи. Полицията в Слоун гарантираше сигурността им.
В лутеранската църква „Сейнт Марк“ отец Кийт Шрьодер зае място на амвона и изненада посетителите с най-драматичните встъпителни думи, които някога бе изричал.
— В четвъртък щатът Тексас екзекутира невинен човек. Бих се учудил, ако сте пропуснали историята. Повечето от вас са запознати с фактите по случая, но едва ли подозират, че истинският убиец е бил тук миналата неделя. Да, той седеше сред нас. Казва се Травис Бойет и е осъждан за тежки престъпления. Преди няколко седмици е излязъл от затвора в Лансинг. Настанили са го в Анкър Хаус на Седемнайсета улица тук, в Топика.
Присъстващите затаиха дъх. Онези, които смятаха да поспят по време на дългата проповед, ококориха очи. Пасторът се усмихна на обърканите хора.
— Не се шегувам. Иска ми се да кажа, че Бойет е избрал нашата църква заради добрата й репутация, но истината е, че той се появи, защото имаше проблеми. В понеделник сутринта дойде в моя кабинет и сподели притесненията си. После тръгна към Тексас, за да спре екзекуцията на Донте Дръм. За съжаление, без резултат. Междувременно е успял да избяга.
Отначало Кийт възнамеряваше да опише приключенията си в Тексас, което би превърнало неговата проповед в истинска сензация. Той не се страхуваше от истината и смяташе да я каже пред всички. Предполагаше, че църквата рано или късно ще разбере за случилото се, и не искаше да се крие. Дейна обаче настояваше, че е по-разумно първо да говори с адвокат. Ако си признаеше публично за престъплението, без да се допита до юрист, се излагаше на огромен риск. В крайна сметка Дейна се наложи и той промени речта си.
Като свещеник Кийт никога не смесваше религията с политиката. Винаги избягваше теми като правата на хомосексуалистите, абортите или войните. Вместо това предпочиташе да предава посланията на Исус — да обичаме ближния, да помагаме на по-слабите, да умеем да прощаваме грешките на другите и да живеем според Божиите закони.
Екзекуцията обаче промени коренно Кийт. Изведнъж му се стори много по-важно да говори за социалната несправедливост, отколкото да разпръсква добро настроение в неделната сутрин. Смяташе да засегне актуалните проблеми — от християнска, а не от политическа гледна точка. Вече не се интересуваше от реакциите на хората. Беше му омръзнало да мълчи.
— Исус би ли станал свидетел на екзекуция, без да се опита да я спре? — попита Кийт. — Той би ли одобрил законите, които ни позволяват да убиваме себеподобните си?
И двата въпроса получиха отрицателен отговор. В продължение на час, в най-дългата проповед в кариерата му, Кийт обясни причините за това.
Преди да се стъмни, Робърта Дръм, децата й и техните семейства тръгнаха пеш към Уошингтън Парк. Бяха изминали същия маршрут предишния ден. Искаха да се срещнат с младите хора там и да поговорят с тях за смъртта на Донте. Рап музиката бе изключена. Тълпата утихна в знак на уважение. Десетки хора се събраха около Робърта, за да чуят молбите й за прекратяване на протеста. Тя заяви със силен, ясен глас:
— Не опетнявайте паметта на сина мис още кръвопролития. Не искам името на Донте Дръм да бъде свързано с безредиците в Слоун. Действията ви няма да помогнат на нашата общност. Насилието не води до нищо хубаво и накрая всички ще загубим. Приберете се вкъщи и прегърнете майките си.