Кийт отново се засмя.
— Мис Кийн, какво искате от мен?
— Разкажете ми цялата история, мистър Шрьодер.
— Ще ми отнеме часове, а сега нямам време.
— Кога за пръв път се срещнахте с Травис Бойет?
— Преди седмица. Миналия понеделник.
— Тогава той призна ли, че е убил Никол Ярбър?
Очевидно всякаква конфиденциалност се бе изпарила. След като Бойет публично бе признал за престъплението, вече не оставаха много тайни. Някои подробности обаче не биваше да излизат наяве. Кийт не се чувстваше длъжен да отговаря. Не се страхуваше от истината; всъщност бе твърдо решен да не я крие. Щом действията му бяха толкова лесни за проследяване, съвсем скоро щяха да се обадят и други репортери. Пасторът прецени, че е най-разумно да приключи с всичко веднъж завинаги.
— Слушайте ме добре, мис Кийн. Травис Бойет посети нашата църква миналата неделя. Държеше да сподели нещо и на следващия ден дойде в моя кабинет. Довери ми се и двамата тръгнахме за Слоун, Тексас. Пристигнахме в четвъртък на обяд. Той искаше да спре екзекуцията, защото Донте Дръм е невинен. Бойет излезе в ефир и направи прословутото признание. Мистър Флак ме помоли да го придружа до Хънтсвил. Приех неохотно предложението и после нещата се развиха от само себе си. Срещнах се с Донте и съвсем неочаквано станах свидетел на екзекуцията. На следващата сутрин Бойет заведе мистър Флак и екипа му до мястото, на което бе заровил Никол. Аз също отидох с тях. Изведнъж Бойет се почувства зле. Закарах го в болница в Джоплин, откъдето той е успял да избяга. Междувременно се прибрах вкъщи. Оттогава не съм се чувал с него.
Репортерката мълчеше. Явно се опитваше да осмисли думите му.
— Мистър Шрьодер, имам хиляди въпроси.
— А аз закъснявам за футболна тренировка. Приятен ден.
Кийт затвори слушалката и бързо напусна кабинета.
„Фордайс — право в десетката!“ излъчи едночасов репортаж в най-гледаното време в понеделник вечер. През целия уикенд по телевизията вървяха сензационни реклами за предаването. Шон Фордайс се включи на живо от Слоун, Тексас, където продължаваше да обикаля в търсене на някой пожар, труп или експлозия. Първата половина бе посветена на Рива и сърцераздирателното очакване на екзекуцията. Сценаристите показаха снимки на Никол като дете и мажоретка на един от мачовете на „Слоун Уориърс“. Излъчиха и клип, в който Донте буквално премазваше пробивния бек от другия отбор. Рива постоянно се появяваше на екрана, като кулминацията беше интервюто след екзекуцията. Тя изглеждаше почти жалко в светлината на последните събития. Беше повече от очевидно, че Фордайс е подготвил предварително атаката. Рива отправяше остри нападки, но замлъкна, след като за пръв път видя признанието на Бойет. Изпадна в шок, когато той извади пръстена на Никол. После изчезна от екрана. Във втората половина Фордайс излъчи колаж от видеозаписи и интервюта, но не представи нови факти. Шоуто не струваше. Имаше някаква ирония във факта, че водещият, който иначе беше отявлен поддръжник на смъртното наказание, посвещава ексклузивен репортаж на несправедливо изпълнена екзекуция. Но Фордайс не се притесняваше от подобно противоречие. Интересуваше се единствено от рейтингите.
Кийт и Дейна гледаха предаването. По време на хаотичните часове, прекарани в Слоун, пасторът не бе видял семейството на Никол. Беше чел за Рива в интернет, но не знаеше как звучи гласът й. Фордайс поне му предостави тази възможност. Тъй като не се бе срещал с Рива, Кийт изпитваше съжаление към нея.
Пасторът трябваше да проведе телефонен разговор, който отлагаше от часове. Докато Дейна приготвяше децата за лягане, Кийт се оттегли в спалнята и позвъни на Елмо Леърд. Извини се за безпокойството, но ситуацията се променяше с всяка минута и той се нуждаеше от съвет. Елмо му каза да не се тревожи. След като обаче разбра за обаждането на Елайза Кийн, адвокатът видя причина за притеснение.
— Не биваше да говорите с нея — заяви Елмо.
— Но тя знаеше всичко, мистър Леърд. Разполагаше с фактите, документите и снимката. Щеше да е глупаво да отричам.
— Хубаво е да избягвате репортерите.
— Така е, но не смятам да се крия от никого. Стоя твърдо зад постъпките си. Истината вече излезе наяве.
— Оценявам вашата искреност, отче. Но вие ме наехте, защото се нуждаехте от съвет. Трябваше да изберете по-подходящо време и място, за да разкажете историята.