— Здравей, Травис.
Дейна се сепна. Скочи от леглото, светна лампите и грабна мобилния си телефон. Започна да избира номера на инспектор Ланг, с когото се бяха срещнали два пъти.
— Какво правиш? — попита Кийт.
Говореха си като двама стари приятели. Ланг бе инструктирал Кийт да държи Бойет възможно най-дълго на линията.
— Пътувам напред-назад. Не трябва да оставам на едно място.
Бойет заваляше думите.
— Още ли си в Мисури?
— Не, напуснах го преди теб. Оттогава обикалям напосоки.
— Забравил си си бастуна, Травис. Защо?
— Никога не съм се нуждаел от него. Малко преувеличих. Прости ми. Наистина съм болен, но туморът се появи отдавна. Не е глиобластом, а менингиом. Първа степен. Доброкачествено образувание, което се обажда от време на време, но няма да ме убие. Бастунът беше моето оръжие, пасторе. Използвах го за самозащита. Когато живееш с банда престъпници, трябва да си подготвен.
Около Бойет се чуваше кънтри музика. Вероятно се обаждаше от някоя кръчма.
— Но ти накуцваше.
— Стига, пасторе. Не е трудно да се престориш.
— Няма как да знам, Травис. Доста хора те търсят.
— Цял живот бягам от някого. Не могат да ме открият. Както не намериха и Никол. Погребаха ли я вече, пасторе?
— Не, във вторник. Утре погребват Донте.
— Смятам да се промъкна тайно на церемонията в памет на Никол. Какво ще кажеш, пасторе?
Страхотно. Не само щяха да го заловят, но и да го пребият.
— Защо не, Травис? Все пак ти си причината за смъртта й. Струва ми се логично.
— Как е сладката ти женичка, пасторе? Предполагам, че двамата доста се забавлявате. Много е красива.
— Престани, Травис. — Кийт не искаше да го изпуска. — Мислиш ли за Донте Дръм?
— Рядко. Трябваше да се досетим, че хората в Тексас няма да ни повярват.
— Щяха да го направят, ако се беше появил по-рано, Травис. Ако бяхме намерили тялото, можехме да спрем екзекуцията.
— Значи пак обвиняваш мен.
— А кого друг? Още ли се възприемаш като жертва?
— Не знам какво съм. Но ще ти споделя нещо, пасторе. Нуждая се от жена. Нали се сещаш?
— Слушай, Травис. Кажи ми къде се намираш. Ще дойда веднага и ще те докарам в Топика. Няма значение в кой щат си. Тук ще бъдеш арестуван и изпратен в Мисури. Вземи правилното решение, Травис. За пръв път в живота си. Така никой няма да пострада. Хайде, приятелю.
— Не харесвам затвора, пасторе. Достатъчно съм лежал зад решетките.
— Но ти е омръзнало да нараняваш хората, Травис. Нали веднъж ми го каза?
— Да. Ще тръгвам, пасторе.
— Звънни ми пак, Травис. Полицията не проследява нищо. Искам да говоря с теб.
Линията прекъсна.
Час по-късно инспектор Ланг седеше вкъщи и слушаше записа. Колегите му бяха установили, че Бойет се е обадил от откраднат мобилен телефон в Линкълн, щата Небраска.
40
Тържествената служба в памет на Донте Дръм трябваше да се проведе в Африканската методистка църква, която побираше двеста и петдесет посетители. Ако на всяко свободно място се сложеха сгъваеми столове и мъжете се наредяха плътно до стените, капацитетът достигаше триста и петдесет души. Когато във вторник вечер училището обяви, че ще остане затворено, плановете бързо се промениха. Службата бе преместена в гимнастическия му салон, където можеха да присъстват към две хиляди души. Церемонията започваше в един часа, след което Донте щеше да бъде погребан до баща си в Грийнууд Парк.
Към обяд салонът се напълни, а отвън чакаха търпеливо още посетители. Ковчегът на Донте се намираше в единия край на залата, под баскетболния кош. Беше отрупан с цветя. На екрана над ковчега се виждаше красивото лице на Донте, което поздравяваше с усмивка дошлите да се сбогуват. Близките му седяха на сгъваеми столове на първия ред. Те посрещаха приятели и прегръщаха непознати, като се стараеха да запазят самообладание. Църковният хор стоеше отстрани и пееше утешителни религиозни псалми. На пианото им акомпанираше мис Дафни Делмор, стара мома, която преди време бе преподавала уроци на Донте Дръм. Вдясно от ковчега имаше импровизирана сцена с подиум и микрофон. Пред нея седяха играчите на „Слоун Уориърс“, облечени в сините си състезателни екипи. Присъстваха всички, включително и треньорите. Освен футболистите в залата се забелязваха и други бели лица, но чернокожите преобладаваха.