— Не мога да повярвам, че си бил там, Кийт.
— Аз също.
От екзекуцията го деляха дни и много километри, но той все още усещаше мириса на дезинфектант в килията на Донте. Чуваше ясно възклицанията на близките му, когато завесите се дръпнаха и Донте се появи пред тях в очакване на смъртоносната инжекция.
Пасторът се просълзи, щом видя как тълпата аплодира Роби. Думите на племенника на Донте го трогнаха. За пръв път, откакто бе напуснал Тексас, Кийт поиска да се върне там.
Донте бе погребан на един висок полегат хълм в Грийнууд Парк, където почиваха повечето чернокожи жители на Слоун. Следобед се появиха облаци и времето захладя. Носещите ковчега изминаха последните метри, предвождани от музиканти, биещи барабани. Ритмичните звуци отекваха във влажния въздух. Близките на Донте вървяха отзад. След като ковчегът бе положен внимателно до гроба, те седнаха на облицованите с кадифе столове. Опечалените се скупчиха плътно един до друг около лилавата шатра. Отец Канти каза няколко думи, прочете откъс от евангелията и се сбогува за последно със загиналия им брат. Донте бе спуснат в гроба до своя баща.
След час тълпата се разотиде. Робърта и семейството й все още гледаха ковчега, покрит с рохка пръст. Роби остана с тях. Той беше единственият външен човек, получил тази привилегия.
В 19 ч. в сряда Градският съвет на Слоун се събра на извънредна сесия, за да обсъди бъдещето на Дрю Кърбър. Инспекторът бе уведомен за срещата, но нямаше право да присъства. Разговорът се състоя при затворени врати. Участваха само шестимата съветници, кметът и градският прокурор. Бяха повикали и секретар, за да води протокола. Мистър Варнър, единственият чернокож съветник, поиска незабавното уволнение на Кърбър. Той призова колегите си да излязат с официално становище, че управата на Слоун поема вината за случилото се с Донте Дръм. Думите му не бяха посрещнати с одобрение. След дълга дискусия съветниците се споразумяха да отложат решението. Деликатните въпроси трябваше да бъдат обсъждани един по един.
Прокурорът изтъкна рисковете от незабавното освобождаване на Кърбър. Както всички знаеха, мистър Флак бе подал огромен иск срещу градската управа. Уволнението на инспектора означаваше признаване на вината.
— Не може ли да му предложим преждевременно пенсиониране?
— Кърбър работи тук едва от шестнайсет години. Не става.
— Няма как да го задържим в полицията.
— Какво ще кажете да го преместим в парковата охрана?
— Така ще омаловажим гафа с Дръм.
— Прав си. Тогава да го уволним.
— Да разбирам ли, че Градският съвет ще оспори обвиненията? Наистина ли ще отречем всякаква отговорност?
— Такова е мнението на адвокатите, които работят за застрахователите ни.
— Уволнете ги и намерете други.
— Нека признаем, че полицията е сбъркала, и да приключим със случая. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Защо си сигурен, че полицаите са сгрешили?
— Не четеш ли вестници? Нямаш ли телевизор?
— Вината им не е очевидна.
— Ти никога не си забелязвал очевидното.
— Не съм съгласен.
— Не ме интересува. Ако смяташ, че е разумно да се изправим срещу семейство Дръм в съда, значи си напълно некомпетентен. Предлагам ти да напуснеш.
— И бездруго смятам да го направя.
— Страхотно. Вземи Дрю Кърбър със себе си.
— Кърбър е известен с грубите си методи. Отдавна трябваше да го освободим. Градският съвет е виновен, че още е на работа. Сигурен съм, че това ще бъде споменато по време на делото. Прав ли съм?
— О, да.
— Дело ли? Някой от вас смята ли да се яви в съда?
Дискусията продължи цели два часа. Присъстващите често говореха един през друг. Отправяха заплахи и обиди, спрягаха различни имена. В крайна сметка не постигнаха консенсус, макар и повечето да се съгласиха, че Градският съвет не бива да стига до съд.
Накрая гласуваха. Трима бяха за уволнението на Кърбър, трима се въздържаха. Решаващо се оказа мнението на кмета, който поиска да се отърват от инспектора. Полицаите Джим Мориси и Ник Нийдам също бяха участвали в дългия разпит, довел до съдбоносното признание, но двамата отдавна работеха в други градове. Преди девет години Джо Радфорд бе изпълнявал длъжността заместник-шеф на полицията и като такъв почти нямаше нищо общо с разследването.