— Чудесно — заяви с усмивка губернаторът. — Кога е следващата дата?
— Чак през юли. След осем месеца.
— Страхотно.
— Да. Извадихме късмет.
Нютън погледна към Бари и попита:
— Как стоят нещата тази сутрин?
— На местно или национално ниво?
— И на двете.
— Водещата новина тук е инцидентът в Ирак, но Дръм още е на първа страница. Вчера са погребали момичето. Десетина вестника публикуваха материали в тази връзка. Журналистите все още призовават за мораториум. Активистите направо са се побъркали. В неделя се очаква протест с двайсет и пет хиляди души.
— Къде?
— Отсреща, пред Капитолия. Ще бъде голям цирк.
— А ние ще бъдем във Фалуджа — каза губернаторът.
— Нямам търпение — обади се Уейн.
Бари продължи:
— На националния фронт ситуацията е подобна. Левите медии не спират с атаките, десните мълчат. Губернаторите на Охайо и Пенсилвания говорят открито за мораториум върху екзекуциите, докато системата не се преосмисли.
— Ясно — промърмори Нютън.
— Групите против смъртното наказание вдигат доста шум, но вече започват да се повтарят.
— А общественото мнение?
Бари стана, за да се разтъпче.
— Говорих с Уилсън тази сутрин. Загубили сме десет пункта заради този случай. Шейсет и един процента от избирателите в Тексас все още подкрепят екзекуциите. По всичко личи, че аз печеля баса, момчета. Време е да ми платите. Изненадващи са цифрите във връзка с мораториума. Шейсет и един процента искат смъртното наказание, но почти петдесет одобряват временното му отлагане.
— Ще се укротят — заяви авторитетно Бари. — Шокът бързо ще отмине. Достатъчно е само поредният психопат да избие цяло семейство, и хората ще забравят за Дръм. Ще загърбят мораториума и ще си спомнят защо харесват екзекуциите.
Нютън се изправи и отиде до любимия си прозорец. На тротоара отдолу се виждаха демонстранти, които обикаляха напред-назад с плакати в ръце. Бяха навсякъде — пред резиденцията на губернатора, на поляните до Капитолия и на входа на апелативния съд. На плакатите пишеше: „Ние затваряме в пет. Вървете по дяволите.“ Сред протестиращите се забелязваха хора с най-различен етнически и социален произход. Имаше застаряващи хипари и младежи. Нютън ги мразеше. Те не бяха неговите хора.
— Господа, взех решение — съобщи сериозно той. — Обявявам се против мораториума. Няма да свикам извънредна сесия на щатския законодателен орган. Подобно решение само би предизвикало скандал. В момента сме затрупани с достатъчно проблеми.
— Тогава да информираме медиите — предложи Бари.
— Приготви официално изявление. Изпрати го, след като заминем за Ирак.
В петък следобед Кийт отиде на кратка среща в кабинета на Елмо Леърд. Дейна беше заета с децата и не можеше да присъства. И бездруго предпочиташе да прекара малко време със себе си. След като полицията бе задържала Бойет, Кийт се съгласи да я остави насаме.
Медиите не спираха да отразяват последното нападение на Бойет и неговия арест. Някои вестници критикуваха самия Кийт. На едно място се цитираше бащата на Лили: „Част от вината е на лутеранския свещеник от Топика.“ Този аспект ставаше все по-актуален. Родителите на Лили Рийд познаваха криминалното досие на Бойет и бяха щастливи от благоприятния развой на събитията. Те обаче се ядосваха от факта, че серийният изнасилвач се е разхождал на свобода и е успял да травматизира дъщеря им. Репортерите представяха историята така, сякаш Кийт бе помогнал на Бойет да избяга от затвора.
Елмо обясни, че е говорил с окръжния прокурор. Въпреки че засега не смятал да повдига обвинения срещу Кийт, ситуацията можела да се промени. Прокурорът усещал натиск от страна на медиите.
— Какви са шансовете ми? — попита Кийт.
— Положението е същото, Кийт. Пак ще се свържа с прокурора. Ако реши да заведе дело, ще се споразумеем. Ще платиш глоба, но няма да влезеш в затвора.
— Призная ли се за виновен, ще получа дисциплинарно наказание от църквата.