— Много ли е сериозно?
— Рано е да се каже.
Двамата се разбраха да се видят отново след няколко дни. Кийт отиде до „Сейнт Марк“ и се заключи в кабинета си. Не знаеше как да организира следващата си проповед, а и не искаше да мисли за нея. На бюрото му имаше цял куп съобщения от репортери, на които не се бе обадил. Монаха го бе търсил преди час. Кийт се почувства длъжен да му звънне. Те говориха малко, но пасторът схвана посланието. Църквата бе дълбоко разтревожена от отразяването на случая в медиите и се страхуваше, че един от свещениците й може да се изправи пред съда. Кийт се съгласи да отиде в Уичита следващия вторник, за да се срещне отново с епископа.
По-късно, докато подреждаше бюрото и се приготвяше за тръгване, секретарката му съобщи, че на линията чака мъж от групата „Да спрем екзекуциите в Тексас“. Кийт седна на стола и вдигна слушалката. Събеседникът се казваше Тери Мюлер и беше изпълнителен директор на организацията. Той благодари на Кийт, че се е присъединил към тях. Членовете на групата се радвали да го приемат в редиците си, особено след участието му в случая „Дръм“.
— Наистина ли гледахте екзекуцията? — попита Мюлер, очевидно заинтригуван от подробностите.
Кийт разказа най-важните моменти от историята и бързо смени темата, като се поинтересува от актуалните проекти на групата. С течение на разговора стана ясно, че Мюлер е член на Обединената лутеранска църква в Остин.
— Църквата е независима. Отдели се преди десет години — обясни той. — Намира се в центъра на града, близо до Капитолия. Посетителите са много активни. Бихме се радвали, ако изнесете проповед някой път.
— Благодаря за предложението — отвърна Кийт.
Никога не бе обмислял идеята да проповядва на друго място.
След като приключиха, Кийт влезе в уебстраницата на църквата и прекара там цял час. Тя имаше дългогодишни традиции и над четиристотин членове. Внушителният й храм бе построен от червен тексаски гранит — материал, използван при изграждането на щатския Капитолий. Църквата се занимаваше с най-различни дейности — от подпомагането на бездомни хора в Остин до борбата срещу гоненията на християните в Индонезия.
Главният свещеник скоро щеше да се пенсионира.
43
Семейство Шрьодер отпразнува Деня на благодарността при майката на Дейна в Лорънс. Рано на следващата сутрин Кийт и Дейна оставиха момчетата при баба им, след което взеха самолета от Канзас Сити до Далас. Там наеха кола и за три часа стигнаха до Слоун. Обиколиха града, за да видят някои интересни места — баптистката църква, футболното игрище, където се строеше нова журналистическа ложа, обгорелите останки на няколко празни сгради, съда и кантората на Роби в старата железопътна гара. Улиците на Слоун изглеждаха спокойни, а служители от общината слагаха коледна украса из центъра.
От първото си посещение в Слоун преди две седмици пасторът не помнеше добре самия град. Той бе разказал на Дейна за пушека във въздуха и постоянния вой на сирените, но като се върнеше назад, всичко му се струваше неясно заради преживения ужас. Тогава Кийт не си бе представял дори за секунда, че отново ще посети Слоун. Беше се грижил единствено за Бойет. Екзекуцията на Донте предстоеше, тялото все още липсваше, а репортерите душеха навсякъде. Целият хаос беше притъпил сетивата му. Сега, докато караше по сенчестите улици в центъра, не можеше да повярва, че градът доскоро е бил окупиран от Националната гвардия.
Тържеството започна около пет часа. Тъй като температурата наближаваше двайсет градуса, гостите се събраха около басейна, където бяха наредени маси и столове за случая. Присъстваха всички служители от кантората заедно с половинките си. Съдия Хенри и съпругата му пристигнаха рано. Близките на Донте, двайсетина на брой, дойдоха с децата си.
Кийт седна до Робърта. Не я познаваше лично, въпреки че бе стоял до нея по време на екзекуцията. Какво трябваше да каже? Отначало разговорът вървеше трудно, но скоро премина към внуците на Робърта. Тя често се усмихваше, въпреки че съзнанието й бе заето с други мисли. Две седмици след смъртта на Донте роднините му все още скърбяха, но се опитваха да се радват на момента. Роби вдигна тост в името на приятелството и Донте. Изрази благодарност към Кийт и Дейна, които идваха чак от Канзас. Последното предизвика аплодисментите на някои гости.
Отчаяният опит на Кийт да спре екзекуцията се бе превърнал в истинска легенда за семейството на Донте. Когато Роби най-после седна, съдия Хенри се изправи и взе думата. Той похвали Робърта и децата й за смелостта, като приключи с надеждата, че всяка трагедия води до нещо по-добро. Когато речите свършиха, сервитьорите поднесоха на гостите говеждо филе с гъбен сос и богата гарнитура. Тържеството продължи до късно вечерта. Робърта пиеше само чай, но останалите опитаха от хубавото вино, поръчано специално за случая.